събота, 6 март 2010 г.

Message Personnel


Не си отивай никога...
Особено така.
Без думите.
Които винаги говорят.
Защото липсва срещата на погледи,
в огромното море с живот,
захвърлени да плуват,
да търсят своите разпятия,
наричани съдби...
Не си отивай никога...
не мога да изпратя вечерта
извън душата си да спи,
без да последва твоята по стъпките,
без да върви до спирката,
в трамвая,
да изкачи етажа,
да се огледа в тъмното око
на чашата ти с вино...
Не си отивай никога...
аз имам още дни,
в които да излъчвам с теб живот,
да казвам мълчаливо думите,
които знаеш,
с които ме познаваш
и мен откриваш по дъха им...
Не си отивай никога...
Ръцете осъзнават голотата,
ако намерят пред вратата
заключената сянка на онази дума – липса.
Не си отивай...
А тръгнеш ли, вземи душата ми...
тя, без това, което в мен от тебе пази,
не ми принадлежи...

2 коментара:

  1. отдаденост до последния шепот на устните ти...

    това e жив стих inamay с който даряваш

    ОтговорИзтриване
  2. Craftwomen...
    Ще ми се, когато хората обичат, да мислят за това което казват... или не казват... за да не се наказват.
    Поздрави, Мари!

    ОтговорИзтриване