неделя, 14 март 2010 г.

Пътуване какво е?

Застинали от чакането гари
и бързали за влака градски пътища,
с безкрайно много мисли: в балони,
в погледи, заплетени такива из коси,
с горчивото кафе в небце полепнали,
в едно „обичам” с подпис (не се чете),
в пропуснат час при коафьор,
в тревогата на майчино сърце
и в шумните усмивки
на двама влюбени тийнейджъри...
По релсите си влака трака-трака,
спира, вади от натоварените куфари,
прибира други... Да, някои с мечти,
а някои си просто кожени и лъскави,
с по две лица, в зависимост от тоалета,
тук-там обикновени раници,
с туристи, с младостта си в тях...
Въртят се колелетата, догонват
по обиколката минути и още часове.
Прехвърлят времето в баир,
по равното тъй дълго се оглеждат
в букетите от цветове на бяло
из блясъка на преспи сняг...
Загледаха се в плажа пуст,
изписан с пожелания от гларуси...
И край. Перон и много шум
от колела на куфари, от стъпките
на всичките пристигнали съдби...
Кондукторът минава през вагоните,
с отмерен жест отлепва от седалките,
от коридорите, от закачалките
забравени или изхвърлени
по вече непотребност мисли
и си ги слага в папка с надпис:
„Пътуване по направлението
Тръгване – Пристигане
от дата днес”... И я затвори...

14.01.2009 г.


-------------

И пак, стар стих, любим на дъщеря ми...

4 коментара:

  1. Когато децата пораснат, гарите стават неотделима част от живота ни.Мразя мириса на раздяла в тях...Когато си идва момичето ми, дори не усещам на какво мирише гарата :)) и бързам, бързам да се махнем от там, навярно за да сме си у дома, всички...
    Прощавай за малко горчивия привкус на моя прочит, зная, че ще разбереш :)
    Светъл и усмихнат ден утре!

    ОтговорИзтриване
  2. Отлитнали мамини рожби...
    Обичам си те,Приятелчице!

    Цвете за теб!

    ОтговорИзтриване
  3. Лара...
    Отдавна гарите са само място за посоки. Не се очакваме, не се изпращаме... Първото, защото времето ни е такова, изненадващо, а второто - защото е болезнено оставането на перона и това, в купето...
    Поздрав, полунощна птичко :)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен...
    Пътувам почти 40 години... Между пристигането и очакването, между изпращането и пътуването е нашето израстване, животът ни, не мислиш ли?!
    Прегръщам те, Приятелчице!

    ОтговорИзтриване