вторник, 28 април 2009 г.

Сутрин... за някого (6)

(Честит рожден ден!)


От празен вятър глас докосва.
И с устни по листата
свири шумен смях,
от белези на нощи
върху сакрален скален прах...

Далечните ковачи на лъчи,
звездите,
с очи отмерват ударите
на посяти мигове
помежду съществуващото в тях,
през бездната,
до поглед,
взрял зеници в мамещото светло...

Изгубени души се скитат без посока.
Надеждата е в безтегловност.
Единствена възможност за докосване
е пътят по насочената мисъл,
която гали и тъй заглажда свойто острие,
а после тихо следва лодката на цвят от дюля.
Усещане за самота се слива с парещият дъх,
оставила нощта в тревата,
изстинала да чака...

Дуетът черно-бяло -
родената под нощни лампи свобода
на бялата мъгла,
пропила костите до тъмно в тази нощ,
разтяга съмналото
с плавния акцент
върху клавишите на първите лъчи
за полутоновете темпериран ден
и пълни с дъх акордеонът му...
Притваряме клепачи
да задържим в мига
изплувалата в нас мелодия...

От празен вятър глас докосва.
Една сълза ръката скрива.
Светът е празен без любов...
но продължава...


8 коментара:

  1. Много е тъжна тази утрин,щом и вятърът е празен,а самотата има галактическите измерения на погледа,който е примамен от светлото,защото именно то липсва.Нали знаеш,че човек се стреми към това,което няма.Мотивите на лутането са тук,на отбруления Яворов лист,който следва вятърничевите посоки на безтегловността,затова и мелодията е единственото нещо,което си струва да задържиш,защото се измерва с красотата.И понеже любовта липсва,единствената възможност за докосване си остава мисълта...Много,много дълбока самота...

    ОтговорИзтриване
  2. И да си замълча, знам, пак ще си разбрал това, което съм поискала да кажа...
    Самотата... ту дълбока, ту незабележима, кротка, феерична, самовглъбена... Да, в онази сутрин беше от дълбоките. Направо бе приседнала на дъното, подпряла бе брада като замесленост от скулптурите на Роден... в очакване по мисълта да дойде светлото.

    ОтговорИзтриване
  3. Запазвам си го за вечни времена.
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  4. Воймир, бих се радвала да съм поетът, който ще живее поне приблизително достатъчно и близо по време до употребеното от теб значение в понятието "вечни времена" :)
    Аз също ти благодаря... че си се спрял след този стих!

    ОтговорИзтриване
  5. Да, Ина, светът продължава. Вечно. И това е много важно, дори когато усещането за тъпата болка на безвремието и празнотата ни изпълни сякаш завинаги. Но ти го знаеш. :)

    ОтговорИзтриване
  6. Знам, Воймир... Че всяка празнота поражда дейност, за да се запълни кога с тъга, кога и с меки думи... до следващо обръщане стъклото на часовника да продължи и времето подир изтичащата струйка в пясъка. Само трябват ръце, които да живеят близо и да му служат. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Да, Ина! Природата не търпи празно пространство... :)

    ОтговорИзтриване
  8. И затова, Воймир, ако тъгата й се види малка, прибавя още в раната - да се допълни и от болка...

    ОтговорИзтриване