сряда, 1 април 2009 г.

Нощен цвят

Кап-кап-кап-кап...
Зададен ритъм
с метронома на чешмата.
Нощта от стаята
седи в креслото.
Брои завъртането
през очите на рекламата.
Прави място за мен.
Вече двете сме в ритъм.
Кап-кап-кап-кап...
в един цвят:
за стената,
тавана, за пода -
отсъствие.
Тишината завихря звука
и кръжи.
Чувам своите мисли
след въздишките нощни.
Смисъл намирам
да стигна до край -
ще последвам съвета на ритъма,
да приготвя деня си за работа.
Кап-кап-кап-кап...
Прозорец отварям.
Чувам хората.
Още спят. Всеки в стаята.
Извън света в съня, отвън,
се викат славеи.
Изплуват корабите,
натоварени до бяло с цвят.
Посипват утрото.
Раззеленява.
Кап-кап-кап-кап...

6 коментара:

  1. Най-хубавите часове за мен, са рано сутрин. Ставам рано, доста преди съмване. Толкова е тихо,че можеш да чуеш мислите си.Нуждаем се от това.

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Krizt! Аз също ставам рано, далече преди изгрев. Обичам да слушам птиците като се будят и славеите, които вече са дошли, небето, като придърпва бавно нощните декори и сънените облаци, порозовели от целувките на слънцето... Чувам как се буди тротоара, прозорците как се прозяват с хората, които имат нужда да открият колко е часа по времето. И аз, да съм готова с намеренията относно себе си, особено с това, че вече съм събудена и знам какво ми предстои...
    Благодаря ти, че се включи в този "нощен цвят" с твой нюанс! Поздрав за лека вечер!

    ОтговорИзтриване
  3. Привет, Ина!
    Тишната говори...
    тишината не спи,
    някак си странно звучи
    сутрин рано
    преди просветляване...

    Идва новият ден -
    бавно, тържествено,
    от капчука събудено
    тръгва утрото,
    тръгва със мен...

    ОтговорИзтриване
  4. Привет, Фея!
    Добре си дошла!
    Не дочаках,
    тази сутрин излязох
    преди вие
    да тръгнете с утрото...
    Някак тихо е, сякаш,
    тук след твоето идване.
    Тишина си оставила повече
    и пътечка от рими,
    застлана
    с най-топло от видело...
    Тази вечер по нея
    ще пусна нощта
    да брои в светлината
    на четвърт луна
    бели вишневи капки,
    които събирал
    в свойте шепи деня...

    ОтговорИзтриване
  5. Въображението ти е неизмеримо,отново си изградила онези силни образи,които онагледяват душата и моментното възприемане на света с усета за тук и сега...

    ОтговорИзтриване
  6. Мите, слушам песента, която съм избрала да придружава или по-скоро да задава темпото за метронома на стиха. Мелодията в кръг около мен повтаря колко липсва цвят. Забързани движения, които сякаш тъй живеят, с желанието да приемат, а тръгнат ли се оцветяват в сиво или в цвят моно, все едно какъв, но в границите на безличност. Когато нощите прорастват от безсъние, а моите очи - от жажда за пъстро, устройвам надпреварата за първенство - кой ще изпревари дочакалите утрото минути... Свърши. Песента. Отново я пускам. По-бързо се движи по нея света.
    Поздрав, приятелю!

    ОтговорИзтриване