петък, 17 април 2009 г.

Преди луната да се вслуша във възкръсване на стих

Да кажа съм готова...
"А ти върви, обичай друга!"
Цветята ще ме утешат с букет.
А вятърът ще ме обрича да те търся
из пролетния сняг на вишнев цвят...
Небето се смали за миг,
докосна залеза,
преди да се откъсне
последната черта на облака
и отнесе завинаги
кълбото от тъга,
избистрило самата дума "обич"
в дъгата на клепач от хоризонт...
Прощавай! Дори "не трябва"
носи вдъхновение,
по пръстите на болката,
през силата, с която диша,
за да прегръща с нея струните...
Поезия върху звука на устните
повтаря краткостта на миг.
На пулса в слепоочията пада мисъл.
Отива си от мен последният ти дъх.
От синьото се стичат
върховете на кристали.
Дълбаят в сянката си
силует през твои щрихи.
Реката, с топла буква "я",
отива да прегръща през нозете хълма...
Погубващо пълзи душа на флейта,
в ръба на чашата изпитва моя слух
приемам ли изминатия път.
Аз няма да те имам...
защото си проблясък в името на залез,
а аз - съня в коси на нощ.
Очаквам да възкръсне тази обич
в безумното мълчание на моя стих...

4 коментара:

  1. Честито възкресение, Ина!
    Светлина в душата ти да има!
    С обич: Фея

    ОтговорИзтриване
  2. Заради истината той възкръсна, Фея... да видим светлината, да облечем със нея всякоя душа и радост помежду ни да цари, задето сме разумни хора!

    ОтговорИзтриване
  3. Болката от изчезващата в залеза любов се компенсира от виталността,но и вратичката за възкресението й е оставена отворена,защото тя е част от живота и е най-естественото проявление на човешката същност,мекар че ние сме по-склонни да проявяваме искреност,когато говорим за нея в стиховете си,отколкото при други обстоятелства,защото може би се страхуваме да не би свръхестествените сили да я похитят,ако говорим за нея.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако има нещо, на което никога няма да се наситя, то това са залезите... Разлята наситеност, пищност, която си отива, но чертае смело своето изящество с неповпоримост и увереност, че е великото творение, събрало чувствата на всичко от природата, тъй както обичта е връх на нашите... Залезите, свободният ми изказ, че мога да обичам без онзи страх, че няма кой да отговори и на мен със същото... с какъвто е наситена до болка моята реалност.

    ОтговорИзтриване