неделя, 26 април 2009 г.

Толкова тихо е след тръгване

Толкова тихо.
Постланото със помнещ прах ателие
мълчи върху боите,
пред стражите на четките
и тежкото от цвят платно.
Оловен поглед дърпа пепелната, розова,
обвеяна с мечти завеса
и вече среща в свойте нощи друга.
Душата на портрета бяга
от отразеното недоумение,
останало да се забравя
в изпълнената от отсъствие
на други сенки стая.
Проекция на маса с чаша чай,
голяма кана за компания
в безсъние на дълга нощ
и плахото надничане на тишина отвън,
загърнала се в самотата на комините.
Минутите една след друга се изтичат
в голямата и празна дума сам.
По покривите лепнат
в стъпките на пеперуди думи,
от кошница на бързащ сателит изпадали.
С разсъмването гладни гълъби
ще тръгнат да събират топлото на буквите,
первазът ще превърнат в сцена
и ще събудят с гукане
заспалото от стаята към този свят неверие.
Толкова тихо.
Събуденото дишане оглежда
по ъглите за капчица надежда.

4 коментара:

  1. Дали не съм забелязал в другите ти стихове,но тук откривам нещо от Далчевите мотиви и Далчевата опоетизирана предметност на битието.Прости ми,че все търся аналогии,но това е професионална черта при мен.Разбира се предметите отвеждат не към себе си,а другаде,към човешкото присъствие,защото те са неговите знаци,но те бележат и човешкото отсъствие.В същото време живеят със свой самостоятелен живот.Разбира се предметите не са единствените образи.Така че много философия и дълбочина вкарваш тук.Надникни в Стихове...

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, друже, все търсиш в мои стихове да има нещо... Какво ли друго да очакваш - едно и също битие с акомпанимент от сляпа обич или от куцата надежда, че ще седнеш, а пък отсрещата ти ще има хора. И чашата ще срещне пълна друга чаша, и чаят с весел глас от чайника ще ти говори, и лампата ще слуша стаята в захлас, загърбила най-после живота зад стъклото...

    ОтговорИзтриване
  3. Ще прекосиш пустинята.
    А мене няма да ме има.
    Посятото дори през зимата,
    ще нарисува пъпка жива.

    ОтговорИзтриване
  4. "Пустинята" остана
    в плен на пясъка,
    скалите се събраха
    в тесен кръг за примка.
    Небето й остана,
    да свети на посятата сълза,
    а тя в очите му да гледа
    и да рисува свобода.
    ------
    Благодаря ти, Ветре!

    ОтговорИзтриване