понеделник, 13 април 2009 г.

Споделена мелодия

Когато очите изпеят сълзите на утрото.
Когато листата се скрият в дърветата.
Когато вятърът в тръстиките завърже люлките.
Когато ръцете на треви помолят облак за коси от капки.
Когато от пръстта изплува на крилете парата.
Когато музиката на водата впише тишината.
Когато полет на орел опре с чело скалата.
Когато отлив издълбае с жажда прилива.
Когато пътят избелее от далеко.
Когато цвят на лотос се отвори в дом за лъч.
Когато с всеки миг реката дойде, а после си отиде с друг.
Когато огънят запали на тъмата корена.
Когато лунен лик изплува от дълбокото.
Когато от мъглата се откъснат клони.
Когато точките в кръга затворят себе си.
Когато стъпките оставят такт.
Когато камъните срешат водопад.
Когато сянка затрепти в дъха на свещ.
Когато миналото се засели в спомен.
Ще ме откриеш в своята хармония...

4 коментара:

  1. Калинче,това е една от най-хубавите ти творби.Не ми се иска да коментирам,само да поглъщам с наслада красотата на думите и емоцията.Страхотна си както винаги!!!

    ОтговорИзтриване
  2. "Среща в навсякъде"... Отново летях в пространства и времена... видях себе си на много места... Приемам отново прекалено емоционално (и лично) всяка твоя дума... Красота е! Спирам с думите, защото отново те не са достатъчни... Винаги стиховете ти... ме приемат и аз тях СИЛНО...

    ОтговорИзтриване
  3. Имам най-малкото пространство, което ми осигурява времето за този свой лик - да съм дъга в махалото на ден, а през нощта да се завършвам в сън. Трябва ми дори и най-незначителната краска от отрязък, за да успея да го побера в себе си и да излъчвам настроение от най-добрата сила, с която съм облечена, когато чувствам.
    Благодаря ти за подкрепата, Мите!

    ОтговорИзтриване
  4. Среща в необятната поезия, с която мисълта твори далечна сянка... в дълбочината на онези нотки глас, които издължават точките дочуто. Цветовете си подготвям, Dark, за думите, които ще изпеят струните, за да намерят по душите хората...

    ОтговорИзтриване