неделя, 19 април 2009 г.

Възкръсване

Голяма нощна пеперуда
с очи се вкопчи
в лъчите светлина,
престъргали стъклото,
отключваше с криле фотоните,
превръщаше ги
в атомите тъмнина зад себе си.
Дъждът пробождаше
сърцата на секундите…
До полунощ оставаше
все толкова,
каквото сочеше и
циферблатът на часовника –
голямата стрелка на кръста,
преди да е изпратила по-малката
да възвести възкръсване.
Мълчанието скърцаше,
едва успяло да загатне
с влязлото присъствие
нескритото си любопитство
за думи от изминалия ден.
Нестройните фалшиви звуци
рисуваха в пространството
представите за възвестяване…
За истината се понесе той.
Да беше дал и разум на душите ни
за просветление на истина какво е…
Остави болката, която да кърви
в черупките върху отнет живот
и залъците сладост
да пресядат в радост,
през спомена за трънния венец
на светлото въздигане.
.......................
Прозорецът преглъща отражения
от перлените водопади на пердетата
с все още ясното съзнание,
че тази нощ ще се промъкне,
за кратко в тях
написаното да премисли.

2 коментара:

  1. Очакването на някакво събитие винаги е свързано с определено напрежение,което тук намира израз в дтайлизирането на дущевното състояние,зад което се скрива очакването.Затова и толкова ярка сетивност има тук и някак осъзнато изживяване на сакралност.Някяк така го възприемам и адски ми харесва този начин на опоетизиране на очакването!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Искаше ми се в онази нощ, когато с думи биеха камбаните възкръсване, да се попитаме коя е истината, заради която ТОЙ възкръсна... Обърнаха ми се представите кога се поздравява с "Честито"... Дали това е раждането на онази светлина на Витлеемската звезда от декемврийска нощ или е светлината от една душа, намерила отца си на небето? Очаквах знак... За жалост пак получих дозата разочарование от патосно преекспониране на нещото, което трябва просто кротко да си носим всеки ден...

    ОтговорИзтриване