вторник, 31 март 2009 г.

Спомен от звук

Днес съм много...
много малко съм,
шепа смачкани спомени.
Утро в спрелите лапички
на бездомното коте,
което нарежда
в следите си дъхави кръгчета
прецъфтяла надежда
по пътечка за връщане.
С кратък дъх
вятър пръсти размърда,
тишината разбърка
и без звук
от очите тъмнината прогони,
през акордите остра тъга я прекара
и на устните спря.
Изрисува усмивка
за онази очаквана роля на шут,
който крие зад нея
отразенитата болка от студ.
Днес съм много...
много малко съм,
само спомен от звук.

6 коментара:

  1. Много красота има в това "само..."

    ОтговорИзтриване
  2. Спомен от звук като споделен вик,приглушен,сдържан,израз на отзивчивост към всяко живо същество,което е самотно и има нужда от нечие присъствие.Болката е тук,на шута,скрита винаги зад измамната веселост и шегите,болка от отчуждението и неизживяното в образа на смачканите спомени,те затова са смачкани,защото неизживяното е ненужно...

    ОтговорИзтриване
  3. Laska, често "само" остава само... тъжно, затова и красиво...

    ОтговорИзтриване
  4. Да рисуваш усмивка върху тъжно лице...
    Тази сутрин пак избърза
    и избра за бои от палитра
    най-добрите за нея по звук цветове.
    Скри поредните бръчки
    от самотната нощ.
    Бързо движеше четката,
    по-умело наслагваше
    за ъглите на устни акордите
    и към изгрева често поглеждаше -
    да сверява най-топлия цвят аромат
    от измамната гама "илюзия".
    После стана наоколо ярко
    от картината, с нарисувано
    до изящност веселие
    на такова прекрасно
    и тъжно лице,
    че се спусна мъгла от небето
    и дърветата цъфнаха...
    С бели капки от кръгчета
    отбелязват как свършват секундите,
    през които минава
    на шута поредния ден
    с представление...
    Вечерта от лицето откъсва
    преживените спомени -
    незакупени,
    остарели за утре билети.

    ОтговорИзтриване
  5. Наистина тъжно... и много красиво! Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, momenti-mfmenti!
    Пролетта ни докосва с носталгия, защото в раждането на живот открива липсващото съществуване на друг, защото едновременно с дъха на утрото, в което сме поели аромат цъфтеж, по раменете ни валят листенца от цветчетата, които се прощават с нас в тихи стъпки, донесени от мъдростта на вятъра.
    Поздрав и на теб!

    ОтговорИзтриване