неделя, 29 март 2009 г.

Довиждане ли казват сенките

Разсъмване.
Пианото отстъпва
за всички,
срещнали съня
в картини,
между прозорците
на бара
и отраженията
на пръстите
преди да срещнат себе си
в клавиши.
Движение
на прави щрихи дъжд
по стъпките
на следвалия
аромата на пътеките.
Размазващ дъх
от устните на саксофон.
Би разсъблякъл и обувка,
ако ръка
докоснеше върха й
в този миг.
Сама.
Реди рисунките по памет,
по прогорените следи от залези
познава дните.
Тежат от бавни мисли.
Разбъркано улавят нишките.
Оплетено завършват
в огъня оттатък,
за който знаят само сенките,
прегръщали
горящите минути на надеждите.
Овъглено-безплътната материя
живее в къща от неписани писма,
в проектите на изрисуваните облаци,
в ресниците на слънцето,
което пази нейната носталгия
по незавършени мечти
за продължение след тях.
Утайка с нощ
до мокрите петна от капки,
до бялото на чашата,
повикало разсъмване.

4 коментара:

  1. ... Незавършените летви на мечтания... се забиват в мен понякога, като острите им върхове разбиват от мисли... Това виждам тук, в моят прочит на оставеното от теб... Неписаните писма, които не изпратих вчера... А утре няма да искам да пратя... Недовършените листи от дела, които сякаш няма да извърша щом са минало... Носталгия?! Не знам... Може би е довиждане на фрагмент оставен за друг път... И събрани са сенките при мен, докато не си отидат, когато другите дойдат да спят в огъня ми... Неспирен вопъл оставиха тези редове... Познатото на моят прочит ме свива в един мой поглед, който не е точно коментар... И нямах мотиви да виждам само мен тук... Отново лично се вгледах, напълно емоционално отнесен, и непълно видял твоето в стиховете ти... Извини ме, по-късно ще прелистя себе си, за да се махна... и ще опитам да гледам без лично приемане... великолепието от ята, което тъкмо дочуто прочетох... Силно бе...

    ОтговорИзтриване
  2. Написаните в мислите писма, са неизпратени, но може би отсреща са поискани съвсем очакващо и несъзнателно. Ала по тях са стъпили отминалите мигове, оставили са само в листите на паметта прекрасните, съпътствали ги залези. И онзи вик на саксофон, по който и до днес се връщат мислите, разстила се по раменете като шал, от нежността на думи от очите, които само пръсти могат да изкажат. Не си ли виждал, Dark, сълзите от носталгия, които срамежливо крият облаците до зеницата на слънцето, а после тихичко изкапват в топъл дъжд, отмиват сенки от съмнения, че някой още търси друг, когато пак чете поезия... Шумът на огъня, когато в бялата душа гори, оставя стъпките на всяка нощ в цвета си от наситено червено и трепкащите ноти на отдалечаване, с които вика утро... ново...

    ОтговорИзтриване
  3. Една нощна картина,белязана от заглъхващите звуци на пианото и режещия звук на саксофона.Дъждът вали,той винаги съпътства самотата,неин изразител е и знак.Самотата е времето за вглеждане,за довършване на започнатото или за недовършване на мечтите,ако ги довършиш означава ли,че ще спреш да мечтаеш?Въпрос без отговор.Докато дойде поредната утрин в кръговрата на съществуването.Страхотна си!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Недовършени мечти,
    спрели подножия,
    закотвен връх,
    душа в затвор на амфора,
    капчук от топящи се
    в нощта въпроси,
    дишане, което се очаква
    да изплува с капка
    от дъното на локва,
    пленник на самотата
    между трепетния поглед на земята
    и търсещият свой ответен
    от небето, надолу...
    Изгубили следите си мечтатели,
    без вяра в съществуването на приятели.

    ОтговорИзтриване