понеделник, 9 март 2009 г.

Когато нощем...

По мократа утайка
след валяло,
кал между локвите,
останало е само бяло,
очакване,
да кацне върху пейката
онази двойка гълъби,
от утрото,
с камбаните на църквата,
в неделята.
Откраднато стои мигът
под бледия прожектор,
лампа улична.
Изглежда закъснял
за място в кадрите,
а операторът
на този сериал,
от дни предал е
лентата в монтажната.
Тишината проскърцва
в слуха на пердетата,
вписва своето име
на стените из ъглите.
Сляпа нощ от безлуние
следва нейната диря.
В часовете до утре
ще се води по нея...

2 коментара:

  1. Ставащото винаги някъде остава-като кадри на лента,в съзнанието,в подсъзнанието...Във Вселената нищо не се губи.Само очакванията понякога се сбъдват,друг път не,защото зависи от причинно-следствената връзка...И когато очакването се случи,тишината вече не вписва своето име и нощта следва други следи.Прекрасно е,както винаги!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Закъснелият миг
    ще остане
    в очите на лампата,
    за да вижда отрязък
    от свое огряло,
    щом денят завали
    и даде й от дъжд огледало.
    Върху сянка от пейката
    двойка гълъби кацна,
    но не са от неделята.
    Тишината се свлече
    и от двете страни на ъглите,
    този дъжд я отми.
    От прозореча виждам
    в локви нейни следи...

    ОтговорИзтриване