неделя, 22 март 2009 г.

Симфония за сам

Затварям “сам” в кавички
и пускам тъмнината от пердетата.
Очи на вечер се отварят в стаята.
От музика прокапва топло,
топи на хоризонта
скрежно-сребърната диадема в мен
и с капки вика залеза.
Запява вятър на комина с гърлото,
от шапките на избелели облаци
изважда слънце...
Пропускам с пръсти този звук,
пързалям мислите му в струните,
в сърцето на китара го засявам…
Пониква вятър нов...
В кавичките от “сам” звъни
като тъгата теменужено.
От думите,
разтворени от някой в стих,
на моя поглед прималява
и преминава
прозрачния затвор в сълзите,
и на душата пълни шепите
с останалото ехо от въздишките.
Отново изсветлява. Аз...
Зад силуета на фенер
стената балансира върху сянката.
Цветята на перваза
издължават с нови клони
и търсят от нощта партньорите,
които разпределяше с лъчи луната...
“Сам” е останал без кавички.
По тях изсвирих вятъра и свършиха.
Ръцете се протягат да избягат.
В пукнатините на пердетата
пълзят с пастелните следи
от слънчев огън,
към крайния му пристан хоризонтен.
Допускам го отново в мен,
но вече топъл.

8 коментара:

  1. Ех, Ина, чета те все на парче, с оправдание, че времето ми не стига...от ред "натворени дребнави глупости в порядката на задължения"...
    И всеки път си казвам, че ...
    това последното не е да ти се представя в някаква светлина, чисто, естествено усещане в мен, по критериите на душата ми...
    след Достоевски, един ден /кой ли?/, искам да чета само теб...до дъното на твоята чувствителност.
    Моля, приеми го не като комплимент, или "слагане"...аз не съм творец, само едно усещаща нещо...което е и част от мен...
    http://www.youtube.com/watch?v=pEieDRHysDw
    Извини ме, не коментирам конкретно стиха в случая...той си се самокоментира, както и другото, което е... Теб :)
    anan

    ОтговорИзтриване
  2. Наистина нещата ти се самокоментират, а на мен ми харесва да се потапям в тях. Интересни образи изграждаш. Обаятелни, ако мога така да се изразя :))
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  3. Ан, радваш ме, защото минаваш оттук.
    Не искам да съм представената светлина в очите или душата на никого, още повече в твоята.
    Достоевски... Почти не съм намирала да има някой, който да го обича, колкото мен... освен, може би двамата преподаватели от университета, които обожавам и до днес. Ласкаеш ме, но знам, не е нарочно. Дори частичка звук от мен до Достоевски си е гордост. Дълго би било за обяснение, но не и за теб.
    Благодаря за Chris Botti! Винаги съм била във възторг от твоя музикален вкус и той е бил, ако не допълнение към мой стих, то задължително вдъхновение за друг такъв. Учудвала съм се на връзката между стих и музика, дори стихът да не е породен от нея. Може да слушаш нещо, което е в съзвучие с това, което чувстваш, но липсва онази частичка дъх, която да влее на музиката живост. Малер се показа изведнъж за мене в тази вечер, а Боти... далечност, която толкова добре събра и двамата.
    Ан, стихът често излиза от друг такъв и от момента на това, което се представя в умаления отрязък време върху екрана на прозореца... Аз имам много малко и то е, за да видя. Но то се трансформира винаги. Обичам този ъгъл между комина на ТЕЦ-а и хоризонта с небе от облаци помежду тях... И мисълта, която ги оплита... Това е моят свят. Дано и друг да ме разбира!

    ОтговорИзтриване
  4. Гичка Граматикова...
    С удоволствие предавам на теб своя поздрав!
    Винаги пиша, за да представя част от състояние, в което съм и аз, но наблюдавам отстрани, искам да го запазя, искам да живее после още, защото е събрание от мигове. Не искам те да си отиват толкова бързо! Могат да останат в част от миг, която е въздишка с дума, искрицата от пламъче, което мъжделее в ъгъл на загаснала камина.
    Благодаря ти!

    ОтговорИзтриване
  5. Симфония от думи,звуци,образи,картини,емоции,усещания,представи - всичко има тук.И всички тези картини онагледяват самотата,която е в пространството на студеното,но точно този кризис съдържа предпоставките за преодоляването му с присъствие в топлите пространства,защото след дъжд изгрява слънце,нали.Но човек има нужда и от изпитания.След тях винаги идва наградата....

    ОтговорИзтриване
  6. Няма да се свърши никога тази нужда от изпитания. От толкова очакване съвсем отдалечих наградата. Запечатвам си миг, той става шаблон, отмерва се и отминава по конвейра, заел си мястото, оставено за сам, между кавичките... изгубвам се, докато търся с поглед слънце...

    ОтговорИзтриване
  7. Прочетох и пак не успях да спра словата си...
    Музика и преминаване пристигат в бледи звуци от стиха... Останалото ехо от преди и дръпнатите пердета на сега... Една нощ е! Нощ на търсещи цветя в половинката на други... И утрото грее до пристан...
    Това се промъкна в мислите ми от магията на симфония за сам, която е без кавички... защото те са чутата музика...
    И толкова много има наистина в тази симфония, че изброяването няма да е пълно... Понесох се и оставих съня далеч, за да чуя в мигове музиката ти...
    Мога да пиша още много за прочетеното... Мога да напиша книги за всеки твой стих, но те пак няма да са пълни...

    ОтговорИзтриване
  8. Дъга тъга пресяга своята ръка и пали утрото в очите на цветя с искрата красота, която е събрирала от чувствата. Танцуват звуците, които се обличат в рокли от трептения, зелени палци слагат, от пръстите им свежест синя от небесно капе... събуждат стария балтон на хоризонта и в клоните с желание на птица викат... за половината на другия...
    Dark, от думите на всеки вземам по парченце за новата им дреха и с мое виждане за съчетаване на цветове с конци я шия. На всяка, тази дреха днес приляга, а утре, вече тъй разглезена, като жена-аристократка, ще иска друга, до съвършенството да бъде точната... за точно този ден, в началото на който тя се е видяла истинска и гола, готова да поиска следващата... Тъй и до днес едни и същи думи чакат облекло от мен, от теб, от друг... Да знаеш, обичат всички музика, обичат тъгата на самотата, но искат в нея да са с друг... и заедно на сам да слушат музиката от кавичките.

    ОтговорИзтриване