неделя, 1 март 2009 г.

В неделя с мисъл за седмица и прошка

Неделя е. Промърква първа мисъл.
Докосва лъч задрямал
в меката извивка топлина
от бузата върху възглавницата.
Приема формата на чаша
и ароматно устните притиска
през мързеливото начало
на Michel Camilo от “Caribe”.
Разглеждам се отвътре - неподредени дни,
нахвърляни от седмицата ми по спомени или
с навременната помощ на надеждата.
Най-първият е съботата,
т.е. вчера и следва днес.
Немислещ, безтегловен ден.
Лицето стегнато в усмивка-маска. Плен.
Ръцете търсят диск с любима музика...
До вечерта ще проговорят ли,
как мислиш, устните?
Катерят парата на чая
буквите от понеделника,
несигурно пристъпват, босо,
с усещане за шарената черга
от топлия уют в неделен дом...
Прескачат на четвъртъка...
бездънна яма от несвършени неща,
все недочакали да имат ден по план,
безплътни, докоснали се в дъното на мисълта,
започвала от утрото с частица “ще”.
В среда на сряда аз стоя –
назад е късно да се връщам, зима беше...
Напред е пролетта на март
и през отворена за прошка порта се минава.
Но аз на себе си не съм простила...
Добре... ти мое его, ще ми простиш ли,
че толкова с душата те преплитах
и режех още със зародиша на думите стъблата,
от страх да не надвиеш мен?
Мълчиш. Ще ме приспиш
и чак тогава ще ми кажеш...“Простена да си!”.
А после ще запишеш в трепкането на клепачите
и своето: “На мен прости...
че те оставих на съдбата да си ти!”...
Най-мъчният ми ден дойде, застана,
пак гледаме се в упор, с укор,
че спомен от почивката за него не остана,
че работата чака, а краят й е някъде натам...
Не знам, защо така завършвам все с вторник?!
А може би, защото той не може
ни да се връща, ни да чака...

9 коментара:

  1. За съжаление не се справям с качване на видео, а искам поне някой да чуе това:

    http://www.youtube.com/watch?v=nqWoeWbV0bQ&feature=related

    Здраве за всички, които днес виждат по-ярка светлината през снега, които бяха като мен с огнения кратък взрив на изгрева в 7.00, които в капките от капчука чуват ритъма на идващото лято, които по излитналото ято градски гълъби гадаят чувствата на пролетта!
    Ето, това е за вас моята мартеница!

    ОтговорИзтриване
  2. благодаря за мартеницата :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Не намерих в нищо жълто, а толкова искри от него, когато е облечена земята в цветове... Изпрати ми го залеза - спокоен и разлят, отпуснат върху гребени на облакови вълни, синьо-сиво-портокалово-опушено-лунни... и слънцето, голямо-галено, дълбок, блестящ кехлибар, златно сърце за подарената от мене мартеница...
    И аз благодаря, че идваш, Aria!

    ОтговорИзтриване
  4. Честита баба Марта! Много здраве и щастие!
    Прощавай, ако някога съм те обидил с нещо.
    Днес няколко пъти исках да напиша нещо тук, но всеки път ми изглеждаше не на място под текста, който си написала. Отново си написала нещо прекрасно, което искам само да чета, а не да коментирам.

    ОтговорИзтриване
  5. Честита баба Марта!
    Чета те редовно в блог.бг, радвам се, че те открих и тук! :))

    ОтговорИзтриване
  6. Кrizt, честита баба Марта и на теб!
    Това, което можем да направим, когато сме здрави, не може да се мери с никое щастие! Пожелавам ти тъй да си щастлив! Прости и на мен!
    Благодаря ти! Оставяш винаги такова положително присъствие!

    ОтговорИзтриване
  7. При теб днес открих едно приятно посвещение, Гергана, на една далечна marteniza... Толкова родно го почувствах. Знам, че вече няма неоткрити символи, но аз все търся, ще ми се да свързвам... Честита баба Марта! Два цвята жажда за живот - бял, от душата на снега и жаждата на земята да ражда и да продължава, жаждата за зърно и бяло брашно... И червен - и у теб, и у мен, кръвта на всеки с жаждата за оцеляване, заложена да се не спира в мисълта на пулса...
    Поздрави! Аз се радвам, че си тук!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей,Калинче!Първо,макар и със закъснение ти честитя баба Марта!После искам да споделя,че и аз не обичам плановете и много често ги нарушавам,защото се оставям на спонтанността.Денят за прошка,той мина.Традиция,малко необяснима за мен.Кой може да ни прости,ако ние не си простим.Тази прошка е най-трудната.Макар,че в основата си човек е егоист...

    ОтговорИзтриване
  9. Привет, Мите! Винаги можеш да поздравиш някого с "честито" - заради яркото слънце, което е заляло всичко, заради първите разпуснали се пъпки, заради красивия шал на една жена, заради усмивката, която ти издава едва сдържаното настроение. Така че, само споменаването на баба Марта ми довява аромат на пролет, окичени с мартеници цъфнали дървета... Отнесох се и ЩЕ оставя още някоя несвършена задача за... четвъртък :)
    А прошката е повече за нас самите, отвътре да я имаме като готовност да прощаваме, а не толкова да изричаме "прости" в един определен за това ден...Човек е сам, живее сам в тялото под кожата и трудно дава даже мисъл, без да подчертае, че е негова преди да я изкаже гласно... та затова, си мисля, е и този егоизъм... от самото его.

    ОтговорИзтриване