понеделник, 2 март 2009 г.

Ако не беше толкова...

Исках, много исках...
да нарисувам тази вечер настроение.
Но мисълта избърза по това желание,
запали с него нишките от искане
и думите пропаднаха, не стигнаха.
А беше толкова… И обещаващо.
Изпълващо – от пожелания.
Раздаващо – от търсена взаимност
в прошката... И беше...
Пробяга залезът към хоризонта
с избягал първи цвят...
Пред портата на вечерта,
с ръката на художника се сля,
остави разтопена диря от карминено,
замахна с четката на сетните лъчи
и с тях почти ми нарисува
вятър насред огъня
с дълбоки повеи в кобалтов виолет
и литнал дъх от стоплен поглед на река,
с ванилия за аромат на цвят,
избързал от последния завой да види залез
и после в разказа на шепнещия дъжд
да се покрие с пелена
от разтопеното цианово на вятъра...
Далече, в тъмното на тази част,
която се пренася да нощува в нас,
стои средата на часовник,
придържа двете си стрелки:
на хоризонта – плътната,
в парижко синьо тежката
и на небето – изрязаната в облак лекота
от праскова и минзухар.
А между тях – картината на времето,
в която се намери то със слънцето...
Ако не беше толкова жестоко бързо
и ако беше още миг по-дълго,
дали не бих могла да нарисувам онова,
което исках – настроение...


/Художник Галина Попова/

2 коментара:

  1. Не зная дали се замисляш за отминаващите мигове и усетите,които носи всеки от тях и желанието да фиксираш с думи усета си в мига,защото мигът като отмине,следващият миг вече променя усета и усетът става друг.Точно това виждам тук и точно това е светоусещането на символистите,до които си близо в някои свои стихове...

    ОтговорИзтриване
  2. Мите, обичам да оставям в думите това, което съм видяла в кратки мигове, особено, когато те са давали усещането за неповторимостта на всеки миг и са рисували върху платното на въображението ми с цветове. Радвам се на всяко мъничко нещо, което съществува извън възможността да знам, че го има и когато случайността на деня ме среща с такива неща, откривам, че отключват в мен... клетки отключват, за повече... и всеки миг по думите се удължава и оставя картина за отрязъка от времето, в което е живял.

    ОтговорИзтриване