вторник, 3 март 2009 г.

Сутрин... за някого (5)

Рано е. Около седем, ако се съди по навлязлата в стаята ми светлина и по драскането по вратата... Един от гостите е с навици и мисля, че си иска своето - разходката, потребността да си задоволява нуждата. Обикаля, горкото, с надеждата някой да има същата потребност като него, че да го разбере. Ставам. В коридора ме посреща благодарност с близване...
За непредсказуемостта и за провалянето или точното подреждане, както аз казвам, на плановете, сигурно, докато го има този свят, все ще се говори и пише. Телефонно обаждане вчера и радостните възгласи на дъщеря ми... Разбирам вече и без да ми казва - ще ни дойдат гости. Ей го де е Банско... едните, за по-направо към София, ще минат през Търново, а другите, по същите причини, се отправят към Асеновград. Млади хора. Но не е само до младост, не е тя тази, която те кара да сложиш раницата, винаги готова с най-необходимото и тръпнеща в очакването да отвориш нейната вратичка в гардероба. Онези 21 грама, които всеки носи, май че са на младостта причината. Никой не може тъй да окове или да ти даде крилете свобода, както, тази шепа дъх. С първа глътка вик и него вземаме, и свободата да е дух и да лети, която му е даденост да е природа... А дните са ковачите на ризниците за души. Сред тях се движат същества, които са слова, в тела на книги, изковани от облечените в ризници души, които им предлагат за лица готови, изляти по калъпи маски... Търговци отдалеко векове са се опитвали да я залъгват, че свободата е за вятъра, а мястото на всякоя душа е отредено да е в клетката на тялото... Успяват да изваждат мисли за окови в ръцете на самите ни души... И тъй, притискаме в земята си челата от тежестта на тези 21 грама в нас...
А всичко започна от нуждата на Лара, кучето... от свобода за навика...
И вече не е сутрин...

4 коментара:

  1. Затворили сме свободата в себе си!?! Дали вече това е свобода? Защо не можем, както децата и животните да я пуснем и да я поискаме истински?

    ОтговорИзтриване
  2. Ще трябва да се учим пак на свобода, осъзнали, че сме оковали в себе си духа й... И от животните, и от децата ще се учим... По-трудно става вече, krizt, защото сме облечени донякъде и с ризница, която допълнително ни стяга, защото зад стените й душата се е сдобила и с оковите на страх. Свобода и страх - равенство, което клони към нула... Тъй както сме се оковали, тъй през очите си ще пуснем мисълта, че можем да поискаме да не последваме при следващото вдишване на ризницата брънката... Започва се с едно излизане и с доброволното ни мислене за освободеност от оковите, които ни затварят в този грешен кръг... Днес ще следвам задачите от този план, който няма да напиша и в момента. Свободно ми е.

    ОтговорИзтриване
  3. Самият Ботев е казал:"Няма власт над оная глава,която в името на свободата е готова да се отдели от раменете си".Така че свободата е вътрешно усещане.А чернокожият боксьор Рубин "Урагана" Картър,когато го затварят заради фалшиво обвинение в убийство,казва:"Когато другите спят,аз ще съм буден,когато аз спя,те ще са будни".Той отказва да възприеме правилата на затвора и дори биологическите правила.И това ако не е свобода...Но човек е зависим от другите хора,от нормите на обществото и проблемът за свободата винаги е ограничен в дадени рамки,защото абсолютната свобода може да отнеме човешкого в човека,например ако изберем да решаваме проблемите и взаимоотношенията с насилие.А свобода е да се съобразим и с нечии нужди,като да разходим кучето,защото така сме направили своя избор.В по-широк аспект обективно сме подчинени на заложения биологически код в нашата ДНК.В този смисъл свободата е единствено правото ни на избор измежду предлаганите възможности...Честит празник,Калинче!Винаги си толкова мъдра!Разбираш го ти живота!

    ОтговорИзтриване
  4. Зависими сме, Мите, от правила, от рамки... ризници. И те са за това, да ни поддържат за бунт духа, да служат да не се напуска ареала, ала да си знаем, че това, което имаме в себе си, това е свобода... Без чувството за нея в нас, рамките ще са излишно украшение. Който съумее да извлече от познанията за рамка отворени пространства, той е честит да се нарича свободен!
    Честит празник на осъзнатата свобода!

    ОтговорИзтриване