четвъртък, 26 март 2009 г.

Така си отиваме също

Гост е. Затова си отива.
Днес си тръгна по стълбите.
Като птица, забравила полет,
като дъх, който пари
саксофона с душата на музика,
като цвят от проекта на сянка,
съблякъл нощта от стена...
Избеляват изтънелите мигове
и изливат желание в струните,
на пианото в пръстите спират,
доближават зората в очите по мост.
А ръцете изпращат с довиждане въздуха,
взел потока от мисли.
През пролука, която издава,
че са будни клепачите,
го прелива у мен
и изгасват върховете с въпросите,
недочакали да поникнат
семената за отговор...
И изстива в последната страница
на голямата книга за гости
този тъй забелязано тръгнал си сън.

6 коментара:

  1. Прекрасна си! Думите ти с такава лекота хвърчат и докосват!
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. Прегръдка, мило момиче! Поздрави! И чакам нови ваши красоти и краски с думи!

    ОтговорИзтриване
  3. За съжаление или може би за щастие всичко е белязано от преходността в света.Дори Вселената не е вечна и учените предричат ужасяващ край.Всички сме гости,а и неканеният сън също в случая,но нещо остава сле като той си отиде.Всъщност ти си ни казала какво.Всъщност дали е сън?!Щом помислите и реалността на съзнанието е материализирано?!

    ОтговорИзтриване
  4. След съня в мен остава винаги едно усещане за недовършеност и спомен. Не се старая да запомням този свят, когато си отсъствам и може би това е тъй, защото трябва да живея в този, който е реален с всичките възможности да го усещам. Понякога открадваме от другия въпроси и търсим отговорите като пролука за оттатък, като си мислим, че сме набелязали места за влизане... Илюзия. Като самия ни живот.

    ОтговорИзтриване
  5. ... А ако можеше да не си отива... Но едно отива, друго идва... Да, живот! И един сън е частица на друг от днес, ако не и от вчера... или е отделена сълза (многоцветна или бледа, или съвсем ръчно обработена) от съзнанието, която е изплаквана в собствени бои и мостри от преминаване по време... Може би е сън, може би не... но друг е дошъл и посрещането му е настъпило... новият гост, новият мост до следващ... Аз съм в моментния и едва се осъзнавам след думите от творбата...

    ОтговорИзтриване
  6. Dark, сънувам все повече. Навярно имам нуждата от сънен свят, където лесно се придвижвам, не трябва да намирам средствата за път, откривам хората, които не познавам, но имат ли значение лицата, когато си открил душата. Кратки минути, раздули обвивки с огромния миг съдържание, когато света под затворените ти клепачи се свлича в епизоди с часове, помръдването на очите в стотничка от ъгъл прехвърля тялото на съзнанието в проекция на друг момент. Събуждането прави мост между завръщането и този миг, в който ще откриеш топлината си в леглото, прозореца, от който се развиделява, часовника от масата, отмервал все еднаквите минути в този свят, китарата ти в силует и песента на славеите, тъй както тази сутрин аз...

    ОтговорИзтриване