вторник, 21 юли 2009 г.

...

Горчи на гърлото. В очите пари... И няма да разказвам. Ще потъна… Ще ме затрупат куклите, които няма да танцуват в полунощ, защото са белязани от липсата на две ръце. За белите клавиши е студено в D… Защо се спряхте?! Дайте С! Любимата на всички флейта зъзне, насича валса маршово, а струните на арфата крещят от болка… пера от трите птици-жрици удрят с твърдия кристал на остър край съдба... тъй скоро никога не ще да съмне... От кулите на толкова часовници небето тръпне, забулено в зелени облаци. От тях се ражда безразличие, по краищата си ушито с любопитството кога ще спре на пътя колелото… Сърцата им тиктакат наобратно, а в дървените им тела махалото, обесено, тактува, да запази трите четвърти на валса от липсата на ъгли в светлината, която е зачеркнала кръга на сцената… Беззъбите зъбчати колелета са спрели времето със своята ненужност да го разпиляват… Няма го понятието смисъл, но може би жената, която някога ще ви опиша, тъй скоро беше права … няма утре, ако си седиш все в този дом от вчера… Една сама с черупката си костенурка, тъй скоро, може да получи титлата "доволно стара", под скъпа шапка мисли, че се крие по-изискано… Оттук нататък можеше да почне симбиозата...

4 коментара:

  1. Наситена, омагьосваща на картина, по която драскат думите, като след пожар и остават следи...Защо усещам тази затворена свобода и копнежа за летеж? Ти всъщност всяка нощ летиш!

    ОтговорИзтриване
  2. Така изглежда, rara, но може би дори не е на сън... защото и крилете ми ги няма... както и ръцете... както аз не съм...

    ОтговорИзтриване
  3. "няма утре, ако си седиш все в този дом от вчера… " и време е за поглед навън от черупката и за утре, различно от вчера...така че опитай, така или иначе душата ти отдавна умее да лети и лети...трябва само усилие да надмогнеш притеглянето на вчера.
    Ужасно съжалявам, че в блогспот няма лични съобщения, така че, ако имаш време, виж на лични в блог.бг :) До скоро!

    ОтговорИзтриване
  4. Ружена... И нищо по-различно от това, което е било не те очаква... Дори гъсениците търсят дом в черупка... понякога успяват да намерят орех... след неуспешните си опити... когато някой се удавил я в смокиня, я на знанието в ябълка...
    Благодаря ти... за днес, че се досети! За мое съжаление, наивно вярвах, че в блог.бг са ми останали приятели, че има искрени такива...
    Прегръщам те, човече! :)

    ОтговорИзтриване