вторник, 7 юли 2009 г.

Този, който е отвън

Поканата за гости
чертаеше триъгълник
върху разстланата покривка.
Самата маса криеше краката си
и с ръбовете очертаваше
по пода правоъгълник
за стъпките на двама
в поза “седнали, но за вечеря”.
Крилата белота трептеше
в сянката над масата
с надеждата да отлети
от погледа на тихото движение,
принесло двете свещи,
пътеките върху стените си да правят
и огледалните капани за луни
в чиниите за супа.
Ръката наближаваше вратата,
защото гостът щеше да почука.
Нескрито другата
устата на лицето да мълчи прикриваше
под гънките на дрехата,
докато маската на другото
безизразно бодеше със очи
оставащото разстояние до срещата.
Под булото на вечерта
се спусна сова и издължи осанка.
Крилете й се свлякоха върху ръце,
които с тялото пристъпваха по стълбите.
Едно перо от рамото се спусна
преди послушно гостът да почука.
В лицето му безизразност
успя да скрие птицата…

4 коментара:

  1. С голям усет и майсторство са описани вълненията и любовните трепети преди желаната среща!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Маските са от хората и за хората,но винаги идва моментът,когато те падат и тогава се явява оголената човешка същност.Затова "По дяволите маските"...

    ОтговорИзтриване
  3. А колко често всичките очаквания за "този, който е отвън", оказват се напразни...
    Благодаря, Иван!

    ОтговорИзтриване
  4. "По дяволите маските!" - гласът на моята притихнало ще си повтаря туй, като рефрен, там, вътре в мен... до утре, Мите...

    ОтговорИзтриване