Този, който е отвън

Поканата за гости
чертаеше триъгълник
върху разстланата покривка.
Самата маса криеше краката си
и с ръбовете очертаваше
по пода правоъгълник
за стъпките на двама
в поза “седнали, но за вечеря”.
Крилата белота трептеше
в сянката над масата
с надеждата да отлети
от погледа на тихото движение,
принесло двете свещи,
пътеките върху стените си да правят
и огледалните капани за луни
в чиниите за супа.
Ръката наближаваше вратата,
защото гостът щеше да почука.
Нескрито другата
устата на лицето да мълчи прикриваше
под гънките на дрехата,
докато маската на другото
безизразно бодеше със очи
оставащото разстояние до срещата.
Под булото на вечерта
се спусна сова и издължи осанка.
Крилете й се свлякоха върху ръце,
които с тялото пристъпваха по стълбите.
Едно перо от рамото се спусна
преди послушно гостът да почука.
В лицето му безизразност
успя да скрие птицата…