събота, 10 октомври 2009 г.

Нещата в думите и думите, когато са неща…

Оттатък думите е само нечие желание да разполага в тях това, което прави приликата с вятъра, с полето посред лято, зад топлия светулков дъх преди да впишат себе си в завоя… Ако се свършат изведнъж миражите на думите да проповядват, ако излъчат пулс към времето, защото то не е константа, ако привърши утрото, преди да е изгряло слънцето в представите, а пък небето се разлее с цвят в очите ни и си напомним с него, че преди това са съществували, за да описват този акт, ще създадем в утробата от мисъл спомен и ще разгледаме повърхността за изтъняло. Метафорите ще са първото условие, което ще поискат пръстите, с отправяне по аромата-прах от дъх забравен, взрив от мисълта за раждането на Вселената... Оттам ще дойдат капките, които ще отмият този прах и голотата ще застане чиста за изричане, в звук от прозрачност, с цвят, останал от изгорялата поезия подир един различен свят. Ще отлети и пак ще се роди под пръстите на тези от поетите, отрекли този цвят преди, за да ги връхлети разбирането им, че думите не са затвор за съдържание на нечие въображение, а свобода за осъзнаване на всеизвестното – нещата и отпреди, и днес, и винаги ще се описват... с думи.

2 коментара:

  1. В началото винаги е словото.А то има магическа сила и е способно да твори,ако не Вселената,то нашите очаквания!

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer...
    Пристигнаха до точката си думите и в празното надникнаха - оттатък тях ги викна ехо и те понесоха ми мисълта към него...

    ОтговорИзтриване