петък, 16 октомври 2009 г.

Етюд за дните като утре

Спокойните минути
се взривяват от мълчание,
а шалът ми
нетърпеливо чака.
Живея от усещане
за сбъдване
на най-отдалечения
си летаргичен сън.
Преди да знам това
съм имала видение...
Блестящ
от слезлите реклами
тротоар
и вятърът,
забравил да излезе
от косите ми...
Река в спокойствие
на полунощ
притегля взор
в светулките
от улични фенери,
огледали
в повърхността
заспалите комини
на тихите
от мрака улици...
И мълчаливи пръсти…
Сезонът има
своето условие –
да го намерим.
От приликите
да напишем стих.
От разликите -
той да ни направи
фойерверки…
ако луната се е скрила
или звездите
са при някого на бал.

2 коментара:

  1. Тишината винаги има взривно въздействие,макар,че то е невидимо,а много интересно е очакването - очакване за сбъдване на сън или очакване за сън.Аз мисля,че сънят е вън от нас и той ни намира,не ние него...

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer...
    Не вярвам в сбъдване на сънища, но не преставам да сънувам да очаквам...

    ОтговорИзтриване