неделя, 11 октомври 2009 г.

За рамките и за мечтите... по точно, за приятелите



Отглеждам
в рамката
на огледало
огнен цвят.
Мечти за синьо.
Изгладила
съм ръбовете й
до полутон
на меко
старо злато.
За повече
оттенък –
цвят,
повторен
много пъти,
за да застине
в рамка.
Отминали съдби
ме гледат
избеляло,
от времето,
в което
са били
до днес –
по приликата
да са в рамка…
-----
Мечтите...
те често са
За тях
реалността
не съществува,
бяга
и затова
ги търсим
в сънищата си...
А рамка за мечти
почти не се намира...
освен...
ако не познавате
-----

Днес срещнах топлината от приятелството.
Тук.
И не че трябваше да ми го казват или че аз не знаех.
И не че то има нужда от представяне, показване.
Но много искам да изрека, заедно с думата благодаря признателността си към двама души: Руми и Влади.
Трудно мога да напиша още много думи към тази.
Признавам, че не умея да поднасям постингите си с интерес и често съм далече от обсъжданията ви в коментарите.
Понякога ви отговарям в стих.
Понякога довършвам ваша мисъл в друг....
Близките ми знаят, че страня от рамките, макар да ме привличат нестандартните.
Исках да продължа, тъй както другите, наградите...
Но нямам рамките...
Пък и едва ли ще ми трябват в този миг, когато ще напиша: бих искала да продължат нататък да раздават с жар приятелство... всички, които са влизали в "Рисуваната ми мечта за къща", която с тяхното участие аз построих тук, в този блог...

4 коментара:

  1. Калина, времето минава и хората се отдалечават един от друг. Останаха малко, но те са ми още по-скъпи.Тук влизам със затаен дъх и се страхувам да не разместя нещо, защото всяка дума и като штрих от картина. Пак не успях да обясня нещата точно. Думите ми са безсилни.
    Лека седмица!

    ОтговорИзтриване
  2. Владимир Иванов (krizt)...
    Когато направих този блог, една от причините да ми хареса беше, че можеш да останеш сам, откъснат, тъмно е, не виждаш кой минава и времето е спряло, като в пещера. Наскоро, след поредното желание да се "изгубя" в планината и да оставя този свят, гледах пак "Into the Wild". Трябваше ми, за да мога пак да кажа: истината не е в това да живееш сам, а да споделяш и природата, и преживяното, и опита, докато си вървял самият ти към себе си...
    Та затова ми става по-добре и приказно, когато вляза тук и има нечии следи, "разместил" ми е някой столчето, мастилницата е докосвал, а перодръжката е изтървал на пода... Усмихвам се! Благодаря ти, Влади, за следите!
    Най-хубав ден и тъй да ти е цяла седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. В английския език има една дума,която означава и сън,и мечта,а ти наистина си извън всякакви рамки и стандарти,за разлика от мен,който предпочита класическия стих.А наградите нали знаеш,че са за "избраните".Аз не зная дали твоят е блог е "Рисуваната ти мечта за къща",но ако това е той,аз влизам в тази къща с удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  4. stormbringer...
    Не можем да избягаме от рамките, но можем да излизаме от тях, да ги отваряме да влезе вдъхновение и да се изгравира върху рамката, да се засмее в някой ъгъл и да покаже новия си цветен кат. Като задуха вятър вън от студ, да го придърпа, да не мръзне. И с пожълтелите листа на дюлята да си направи люлка и в нея да се скрие от тъгата, да се престори на светулка... Аз мисля, че светът е рамка, но всеки си избира своята...

    ОтговорИзтриване