понеделник, 2 ноември 2009 г.

Кой знае как ще си наричаме надеждата...

Когато е дъждовно,
а вратата
не затваря стаята,
с приспивно темпо
вятър вае капки,
до звуци
на посипали се
песъчинки...

Валя...
окаля и цветята,
и листата из пръстта...
Падна нощ,
под чадъра от тъмното
скри на мислите мотото.
В гнездата
звуците живот сънуват,
в крилца
надеждата си стискат,
в дъха на утрото
да пуснат своя
и сънищата
с трели да изпишат...

Две очи
невъзможно мъждукат,
не заспиват да търсят
на думите смисъла,
през ръцете
протягат надеждата
и опипват в калта...

А вятърът
отряза по филия слънце
за вечеря,
на гладните
за светлина дървета
я раздаде,
загърна в облаци остатъка
и го прибра,
на падналата нощ
в килера-хоризонт...
Трохичките разхвърля
по небето,
в очите на звезди
да светят...

Нещо в тъмното блесна,
на очите в лъча...
песъчинка безценност
в добро...
Може би е начало,
може би на затвора
вратата се скъса...
Може би просто утрото...

9 коментара:

  1. Винаги го правиш, а да знаеш колко трудно е да сложиш още някой щрих за коментар. Все ти се струва,че ще развалиш рисунката.

    ОтговорИзтриване
  2. "Ровиш" ми в душата и ме гъделичкаш докато се събудя.

    ОтговорИзтриване
  3. Laska...
    Как да забравиш на нощта надеждата, особено, когато се е оставила из капки дъжд... Събираш ги с върха на пръстите, за да си нарисуваш в утрото живот...

    ОтговорИзтриване
  4. Владимир Иванов (krizt)...
    Ако съм тук, заради мечтата
    и ако тя е толкова невидима и малка,
    колкото мисля е тишината сутрин
    в миглите на сън.
    Ако вратата стане страница
    за мислите отвън
    и времето прелее в мисли
    и щрих един ще стига
    да го спре в рисунка...
    Благодаря ти, Влади!

    ОтговорИзтриване
  5. byrkanica66...
    А мен луната тази сутрин ме събуди...
    Не искаше да си отиде пълна
    и невидяна толкова...
    Очите ми отвори, в душата се разля
    и се загърна в облаци от утрото, заспа...
    За теб остави светлина...
    да я намериш в твоя ден :)

    ОтговорИзтриване
  6. '...Нещо в тъмното блесна.....'
    мечтата ми да те намеря,
    да поседя и на тръгване да си взема
    песъчинка...безценност
    (за да) и пак да ме върне.
    Благодаря,Ина!Поздрави,Елиана.

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен...
    Като когато завали…
    как капките си тръгват
    от облаците
    с надеждата да повървят
    и после те да станат облаци…
    Благодаря ти, Елиана…
    почувствах се една от капките…

    ОтговорИзтриване
  8. Дъждът винаги се свързва с оплодителното начало в живота,той е и надежда.Не случайно вятърът е раздавачът на надеждите...

    ОтговорИзтриване