вторник, 3 ноември 2009 г.

Събуждане в очите на...


Художник Sigmar Polke

Кой кратко блесна
и трепетно съня ми разпови?
Кой в сянка
от воала на пердето
се облече
и му приши с лъчите си очи?
Кой посребри в нощта града
и от комините
издърпа струни дим
в средата на прозрачната цигулка?
Кой в шепи от кристал
небето потопи,
и от дантелен облак вино пи?
Ръка прокара през лицето
и се забули в тишината си.
Кристалче дъх от стаята
разпръсна в паяжинки.
Пътека бяла си постла,
премери с поглед
колко е останала нощта,
без глас повика утрото
и изгравира името си
по прозорците – Луна…

5 коментара:

  1. Луната си отиде.Като усмивка те погали слънцето с светлината си.
    И като майка лекичко те целуна и те стопли със устата си.

    ОтговорИзтриване
  2. byrkanica66...
    А после
    Слънцето си тръгна,
    подгонено от вятъра
    кълбото си търкулна
    по небосклона първом,
    а после и по склона...
    Щом си прибра лъчите
    в облачния кош,
    щом каза лека нощ,
    нощта студена порта хлопна
    и се посипаха звездици чак. :)

    ОтговорИзтриване
  3. А звздичките ти нашепват приспивна песен....
    Спи душичке сънят ти ще е чудесен!:)

    ОтговорИзтриване
  4. byrkanica66...
    Валя, валя, валя...
    Дъждът поля и лампите
    и те, тъй ококорено
    примигват отдалеко
    ту в морско синьо,
    ту в балоненото жълто.
    Повя ветрец и плисна
    нашепнатата песен
    на звездиците.
    Комините въздъхнаха
    последно бяло
    и сложиха калпаците за сън.
    Искри им прати
    печката от съчките,
    та да сънуват топло утро. :)

    ОтговорИзтриване
  5. По-скоро не самата Луна, а въображението за нея.Понякога човек живее не според съобразеното, а според въобразеното...

    ОтговорИзтриване