четвъртък, 5 ноември 2009 г.

Колко…

Забравена,
помежду есента
и пясъка в часовника,
заседнал в гърлото
от недовършени минути
и без ръка,
която да обърне
времето да тръгне.
Наклонена черта
ни определя грешките
и „никога” –
направената крачка
към това,
което никой няма.
Достатъчно е
лесно да поискаш
и недостатъчно и трудно
да дадеш,
като онази липса,
останала в по-стъклената,
празна част,
изстинала от не отчитане
на времето
за тялото
на пясъчен часовник.
Колко правилни линии,
но без улици,
без значение
колко срещи
на точки пропуснали
и все тъй…

13 коментара:

  1. Забързани във времето сме забравили къде е душата ни! И малкото останало е паднало долу стъпкано, не виждаме, в краката ни !

    ОтговорИзтриване
  2. byrkanica66...
    Има някъде и отношение,
    и правилна следа,
    и време за достатъчно,
    но правите не са чертани
    да се срещат, а след това…

    ОтговорИзтриване
  3. Губят следите си две сърца ! Не съединявават линии огнени! Потъват някаде, всичко угсва не светят слънца.

    ОтговорИзтриване
  4. byrkanica66...
    Или забравят как
    очите са очаквали
    да очертаят
    правото на правите
    да съществуват,
    до толкова,
    доколкото
    са белите следи
    на самолетите.

    ОтговорИзтриване
  5. И изчезва с шума им и малката и диря останла нарисувана с красивата следа и се губи от грешно начертания път .Срутва се като пясъчна кула пред очите правата на нещо бяло и истинско!Не дали всичко от себе си да слеят следите си.Загубили се във времето!

    ОтговорИзтриване
  6. .....най-боли от'недовършени минути'-
    копнеж..от липса..
    ..............................Елиана

    ОтговорИзтриване
  7. byrkanica66...
    Когато пътят стане,
    колкото е точка,
    върху обувката,
    като безпътен връх
    и спре дори и стъпката,
    случайно някой поглед
    пада върху нея
    и я разгръща,
    и я повежда,
    да си направят
    заедно следа
    и да открият някоя,
    от времето забравена,
    за да ги има тях...

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен (Елиана)...
    А липсата върви
    преди копнежа,
    събира недовършени минути
    и щом изпълни свойта липса,
    копнежно се протяга
    да достигне рамото,
    което може би я чака...

    ОтговорИзтриване
  9. Намерена следа като прашинка малка оставила гореща диря и чакаща да ги поведе отново в пламтящо лоно и да потънат в погледи.

    ОтговорИзтриване
  10. Колко още кръгове по водната повърхност е начертало камъчето ти, Ина!
    Поздрав! Радвам ти се! :)

    ОтговорИзтриване
  11. byrkanica66...
    Капки две
    изваляха очите,
    от сърцето
    пътека проводиха,
    до лицето, което
    от щастие пареше.
    И с крилете на пара
    политнаха,
    да достигнат дъжда,
    който в утре
    под чъдъра ще води
    силуетите два
    в рамене...

    ОтговорИзтриване
  12. Ружена...
    Когато свършат камъчетата, Руженко, все се намират капки... Разтварят роклички в прозрачен реверанс и правят връговете валс след валс...
    Хубаво ми е, когато си наблизо! Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  13. Времето съществува само там, където може да се измери.Ако времето е мъртво,мъртъв и е животът или по-скоро не е мъртъв,а се превръща в съществуване, именно защото е трудно на човек да дава,а това го отчуждава от хората...

    ОтговорИзтриване