неделя, 15 ноември 2009 г.

На теб… защото липсваш, както… zalez

По право,
последни стъпки
отнасят заедно
с посоката на тротоара
и раздялата,
върху която тегнат
все по-малко думи…
В душата пари топлина
от сдиплени минути
на два,
различни с времето си дни,
завинаги преплели
сливане в едно,
заради този свят в живота,
познат им отпреди…
Приличия със сбъднати площади,
по знак от стълби се протягат
и слиза с тях
отдавна чакано откриване.
Ръцете пазят по извивките
среднощните си люлки за коси,
а дланите крепят
най-тайни техни шепоти.
Под пъстрия пуловер
още дишат
написаните с пръсти стихове…
Градът заплака с капки дъжд,
защото си отиваш
и пак у мен оставяш
липсата на теб.
Обичам…
и затова повтарям
за слуха любими думи
по всичките ти две страни.
А капки, кацнали по раменете,
из пътя ще ти ги повтарят,
да не забравяш тази моя,
написана от тебе приказка…

5 коментара:

  1. Горещи думи
    оставили следи
    потъват като залез,
    тъмнина
    звезди не светят'
    удавени в сълзи,
    и чакат утрото
    на Любовта!

    ОтговорИзтриване
  2. byrkanica66...
    А любовта нарекох с неговото име
    и празниците затова
    от утре ще приемат в календара дати.
    Сълзите подарих на облаци за дъжд,
    а с всичката тъга, която имах като цветове,
    наметнах голите дървета,
    отдали своите в постелята, където вече стъпва есента...

    ОтговорИзтриване
  3. Возможно, все не так,
    Не те слова и мысли,
    Бывает, верх иль низ
    Без метки не найдешь.
    Лишь красота души,
    Куда бы мы не вышли,
    Не требует клейма,
    Она не терпит ложь.

    http://www.liveinternet.ru/users/ro...#BlCom536752964

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен...
    Вот это изненада... друг!
    Спасибо!
    Возможно в жизни
    те слова,
    которые с возможностями
    были в спор,
    открыли дверь
    и вышли в свет
    той красоты,
    отстывшей в наши души.
    Цвет терпит на себя
    возможные...
    те,
    для которых
    рука
    взяла бы кисть опять
    нарисовать свои стихи...
    чтобы вернуться.

    ОтговорИзтриване
  5. Неписаните стихове на раздялата,не с любовта,а с любимия.Дори самото му отсъствие е болка.Затова физическото му отсъствие е превърнато в душевно присъствие.Защото невидени очи лесно се забравят.Но лирическата героиня е намерила своя път...

    ОтговорИзтриване