***
Косата е посипана със скреж,
а някъде отвътре е сезона лято...
липи ухаят с най-упойващите аромати,
изпращат поздрави със своя дъх
на нашите души,
а времето ще прецъфти във цветове
и пак ще има дни за всеки...
***
Дали не
остарява
времето, тъй както тича?
Обича ли?
Листата мигове
не са ли вече
антики за цветовете от секунди?
***
Крепостта
руши я само времето
и бурените на забвението в
летаргия приспиват
акустиката в залата за срещи...
***
Отлитнаха, сами,
така решиха,
като безмълвен сън в
реално време,
останал
в кутия за загадки,
емблема
на носталгията ни...
***
Отново е време, наречено
бреме, по-скоро - живот.
Или е различие, дали безразличие?
Чудашки въпрос...
А старите мигове, слизат по стълбите...
Морето си търсят, мечтаят за новите...
***
Зората в зов се
аленее, в
криле на птица бавно се
разтваря,
а после
тънко се повтаря по
крайче на
око...
***
Задушно е.
А тъй
далече ми е
съкровеното...
Тревожно в
ъгъла се
крие от
лошите
очи и
тъй
отваря погледа за друго.
***
Ценя
елегантното,
леко
удобното
влизане
край заспали
Атласи...
Тръбачите за
идване нека
да пазят звука си,
а той да е котешка лапичка,
възглавничката й
атлазена,
мълчанието й,
а утре
тръгване едно да няма как да
изненада никой...
ясно и
премислено да се
реди
една
поема,
рими в
амфибрахий,
тема за
известното изгубено...
***
Пусто. Вятърът гони сам себе си.
Разгръща дрехите, облекли хората.
Естетика на суетата търси.
Драма с думи дълбае душата.
Мигове. Толкова кратки, че пълнят
един силует, на открития път,
не веднъж се отварял пред мен
да ме вземе със себе си...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Цвете за теб
ОтговорИзтриванеКАК ДА Я ВЪРНА
Късно е.
ОтговорИзтриванеА слепите
копаят
дълго пътя си в посока
азимут.
Явлението липса
влиза и
ъгълът
разделя
на квадрати... без
атмосфера.
На времето остатъците плачат,
повлекли мисли ПРАЗНИ...
*Благодаря ти за вниманието, Марианка!
Понякога не ми се коментира,за което моля да ме извиниш.Само чета и се наслаждавам,защото ти винаги търсиш думи,които се привличат и обичат...
ОтговорИзтриванеПонякога не ми се иска да съм писала аз някои стихове, но съм това и мислите от тях са мои... Ако се вгледаш, Мите, в тези, ще откриеш зададените с акростиха теми... Имаше едно място, където мислех, че може и да се общува, и да се твори в момента на общуване. Мислех, искаше ми се...
ОтговорИзтриванеА творците често сме особен род хора, стискаме своите думи, ревниво ги пазим от чужди очи, прикриваме темите си с гърди като занаятчии, а после се сърдим, ако някой е успял като гледа, да открадне идея от занаята. Защо ли природата не скрива красотите си, а ги разтваря постоянно, за да я повтаряме и претворяваме?!