събота, 2 май 2009 г.

Отговор

Тихо капе студеният дъжд
и в очите забива стрелките,
още повече врязва следите,
ти които остави през онзи площад,
дето в обич живее все още,
населява твой стих.
Ненатрапчива, по-скоро кокетна
и достатъчно стилна,
с нюанс артистичност
и вродена по дух аристократичност,
стара улична лампа събира
на поетите в думите погледи.
А под шапката,
воалетка от сламки се спуска,
гъделичка в захлас
песента на врабчетата.
Кръг, ослепяло око
на отдавна отишъл си кестен,
закъснял минувач без чадър е открил
и примамва го с дървена пейка.
Преливат капките по нея,
в следи изтичат
и търсят стъпките,
които си оставил там,
когато на странична маса, сам,
намерил си в поезията
сходството с една жена…
Тихо капе студеният дъжд.
На стъклото изтрива очите.
Някой някъде каза: “Ще бъде”.
Ще приседна до утрото да потърся пътека…

4 коментара:

  1. Страхотна картина, нарисувана с думи!
    Много ми хареса!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Laska!
    Надявам се и площадът да приеме моя прочит на онази романтичност, с която е известен и по която аз го познах при последната ми среща с него...

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги са красиви твоите картини,но друго е по-ценното в тях - дълбочината,скрития им смисъл,защото те винаги обективират настроението и ти се скриваш зад тях,за да израз чрез тях чувствата си,които говорят за общочовешкото.Така че у теб има не само нещо от Дебелянов,от Далчев,но и от Пенчо Славейков и неговия цикъл "Сън за щастие"

    ОтговорИзтриване
  4. Да знаеш, Мите, съжалявам задето не съм била съвременник на тези поети. Ако бях, щях ли толкова да съм научила от тях човечност?! Или тогава хората по-искрени да са били?! Ако оттатък, когато душата напусне телесния свят, съществува възможност за среща на поколения, духът ми неуморно ще ги търси... да продължи и там скрепилата ги със стиховете близост!

    ОтговорИзтриване