понеделник, 11 май 2009 г.

Поведено от споделеното

Тъжно лятото свири.
Под пръстите
на уличния музикант,
разтяга сякаш моя дъх.
В клавишите
са ненамерените улици
и ситният забързан ритъм
на града
от времето, когато
с бялата поезия те търсех
по стъпките,
които си оставил за следа
в паважа
и в залеза на уличните лампи.
От лятото остана онзи стих,
където имаше спектакъл,
без предварително
закупени билети,
защото беше плиснал изведнъж
и беше неочакван,
тъй както нощен дъжд.
Днес мисълта ти
ми припомни лятото.
И вятърът от лястовичите криле
в изваяното им гнездо
очите ми поведе.
В захлас оттам
гласът на ласка се люлее
и лятото забързва в мен
за колело от шапка
и светофар
от силует на морски бряг,
маяк за моето желание
с ръцете на душата ми
студената му,
хладна светлина да сгрее…
По облаците зазорява вече.
Измитите през тях лъчи
целуват дъхавите устни
цъфнала акация.
От вчерашната ми носталгия,
остана само песента на точката.

2 коментара:

  1. Да,наистина настроението е носталгично с визията към миналото и уловения дух на изминалото лято,с порива на спектакъла и аромата на морето,аз винаги го свързвам със солта и водораслите,този мирис ми е до болка познат и Бог ми е свидетел,че няма мирис,който да обичам повече.Заедно със спомена и картините,свързани с него,като че ли виждам осъзнаването на уловената красота дори и в тъгата,но и копнежа за нещо,което безвръзватно си е отишло,за да отстъпи място на ново преживяване също така истинско и вълнуващо.Страхотия си,Калинче!Обичам поезията ти!Пренася ме във възвишени светове...

    ОтговорИзтриване
  2. Ако останехме само в този свят, в който силуетите се случва да се срещат и да откриват в другия до себе си или насреща понякога образ, душите щяха да са тъмни, кални нишки от пълзяща материя на ситуации, които размножават клетките в плътта, за да изчезне... Приемам съществуването на паралелен свят на този свой, където може да се чува вятър, да падат от небето даже през деня звезди, дъхът на солени водорасли да щипе ноздрите от краткостта на спомени, тъгата ми да е красиво преживяване и да материализира чувства... Едно попадане в капсулата безтегловност, където се пречистват сетивата от полепнала с неприятности реалност, за да не спрем да виждаме света около себе си...

    ОтговорИзтриване