събота, 23 май 2009 г.

Ако нямаше хора...

Ако нямаше хора…
и тъгата
не би тъй стояла -
до присядък солена,
от търпение
седнала в погледа…
За какво ти говорех?
Вече спирам да знам…
Този свят
произвежда роботи,
дето късат
с грабливо мълчание
в стих обрасли души...
Ако нямаше хора…
птици щяха да вият
и гнездата,
с обичта си прорасли,
с нокти,
впити в сърцата,
от Бога да крият…
И очите си щяха
с криле да изтръгват,
да не види той
в тях отпечатък
и извае пак
ново човешко подобие…
Ако нямаше хора…
някой щеше ли,
от ръцете описал следи,
този кръг да се моли,
някой щеше ли
да натисне
и с тъмата на спусъка
тези чисти очи да затвори…
да застреля от упор земята…

4 коментара:

  1. Страхотно е.Това е една от най-силните ти творби.Като вик,като писък за повече човечност и доброта,защото други са приоритетите,а ти утвърждаваш най-голямата ценност - хуманизма,който е лист хартия от хартата на ООН.А ти сякаш искаш да поемеш цялата болка на света.Аз много добре разбирам тази липса на съпричастност,и двуличието,и лицемерието,и надменността на всички,които са чистички и ароматизирани в своята изисканост.Но това е животът,това са отношенията и предателството много боли.Благодаря ти за тази творба.Сякаш си прочела мислите и чувствата ми.

    ОтговорИзтриване
  2. Мите, знаеш моята настройка към настроения и усещането, с което те дарява дума или изречение от дни... и виждаш, потвърждава ти се всичко, като те потопява в такава атмосфера, основна роля определя ти за сцената на своето замислено съдбовно представление. Обхваща те за миг страхът, че см безумно жалко грешни, че сме божия грешка, че ако нас ни нямаше, природата би срещала по-тихо и достойно в своето безмълвие деня, нощта, луната и тежестта на птичите криле... и нямаше да има леки думи, изречени помежду разходката, за да откриеш две позиции на топката в игра на голф... И смелост е, за да се доближиш в изричането на надеждата, която е избраната от теб!
    Вече започна да тече денят, оставил ни да сме единни... по писменост и по разбиране, защото можем да четем това. Бих се присъединила към пожеланието на проф. Владко Мурдаров, този ден да е един голям изпит, какъвто Вазов е описал в онзи епопеен и възрожденски за духа ни период в "Под игото" и той да не е, както се подразбира и в последните години утвърждава, като празник на културата, а да е достоен празник на книжнината ни!
    Честит празник, учителю! С уважение!

    ОтговорИзтриване
  3. Честит празник!Това е нашият празник,най-българският!

    ОтговорИзтриване
  4. Подготвихме си мислите от навечерие. Денят посрещнахме с отворени души за слънце. Вървяхме празнично и през неделното работно ежедневие. Изпращаме го, както се изпраща чедо, тихо. Оправяме с ръцете диплите на думите по знамената в словото. С любов.

    ОтговорИзтриване