събота, 30 май 2009 г.

Събуждане

Накъсано въздишат
от съня ми сенките,
между оваляната светлина
на миглите притичват,
объркано прибират роклите,
декорите се стапят
от разсъмване.
Навън се стичат
лабиринтите,
надвесили зелени вежди
върху арките,
в посоките на стълбите
отмерват ъглите
на часовете за пътуване.
От нощно лилаво
зарозовява по прозорците.
Филизите от акварелен цвят
растат
и се разделят на петна,
от покривите литват
като гълъби
и се посипват
с първите лъчи
на слънчевия дъжд...
Добро утро, днес!

2 коментара:

  1. Когато сенките от сънуването въздишат и се разбягват,няма начин да не се изправиш пред часовете на пътуването,защото всеки ден е пътуване,ако не в пространството,то във времето,а целта на такова пътуване е само една,но тук всъщност не наблягаш на тази цел,а на първите слънчеви лъчи на деня,лъчите на надеждата.Нов ден,нова надежда!

    ОтговорИзтриване
  2. Затворихме и тази с похлупак на нощна. Сънят очаква да разроши миговете и да се омесят състояния, познанства в плъзгащи се лодки, пълни с всякакви по тежест сенки. Възбудено небето лута облаци, от сблъсъците между тях искрят светкавици и тътнат, като жени пустосват. Това, което можем в стих да спрем, не може да се обясни какво за цялостта ни носи, но мога да сравня с душевна медитация в едничка капка дъжд...
    Дни, които започват от съня с надежда и свършват с очакваната надежда за сън ти желая, приятелю!

    ОтговорИзтриване