сряда, 13 май 2009 г.

Очите ми отпиха

На дъщеря ми Яна,
която "положи" две планини
в "слуха" на залата...


Сред тишина от ангели,
насядали по ореоли на светци
да пазят тяхното мълчание
и белите стени на преклонение
пред този дух възраждане,
излязъл от амвоните на църквите
да ни предложи стълбите,
които водят в зала за молитва...
През гласовете на потайна Странджа,
разтварят в стъпките на нестинарки,
отгребали душа на извор
в среброто на котле
да съберат усмивката на слънцето
и с нея да потърсят
девствени поляни зеленика...
Баири топлят гърбове в лъчи на утро.
Глас на едно сърце
завързва на Родопа кърпа,
подканя вятъра да влезе в гайдите...
Извика болката, когато се роди,
изтече от ручилото,
превърна се в скала
и в гръд,
която да приеме радостта,
се прероди...
Отекна песента,
преплете си душата
с тази свобода на планина,
събудена в очите...
Притихнали стояха до светците ангелите.
Преклонено мълчаха в белотата на стените.
Изпращаха по стълбите
измолените с песните пречистени души.
Сълзите им разказваха,
че тази вечер са дочули глас на ангел...

*Благодаря ти, мило мое момиче!

4 коментара:

  1. Много затрогващо, поздравления за повода!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Воймир!
    Това, което ни се дава свише, държим в ръцете на съдбата си. Но трябва в нея да повярваме... да се освободи у нас.

    ОтговорИзтриване
  3. Да!Зная колко е талантлива и колко много те радва,и ти пожелавам да продължава да го прави.Желая й кариера не само тук,но и навън.Горещи поздравления и успех!!!

    ОтговорИзтриване
  4. Да се вселят на пожеланията твои думите в ръцете на този, който дирижира нейната съдба!
    Благодаря ти, Мите!

    ОтговорИзтриване