сряда, 16 септември 2009 г.

Заради тях

*Всяка част от нас е лодката,
която носи памет,
както капката,
откъсната от облака
за път между очи,
които правят мисълта
от нишка в мост,
по който ще премине този,
за който някога е писано
в една от притчите,
белязали страха от пропаст:
“Под водопадите
следите се запазват
най-добре,
ако успееш да се уловиш
за падащата пелена,
която устремява силата
на капките вода да са река”…

* Сънят,
когато разполага
с времето,
а птиците
от облаците
шият дрехи
и разпиляват мислите
в частици от секунди,
вълните крият
топчетата пясък
в мидите
и инкрустират с тях
ръба на въртележки…
Небето си люлее
детството на тях…
морето го приспива
с песен…
коралите се смеят,
както някога…

* Конете на мечтите ни
преследват светлина,
заплела огън от сърца
из гривите
и някога ще я достигнат
в погледите на звезди
и ще оставят прах
от пътя си
в опашка на комета…
така ще виждат винаги
и този,
по който някога
са тръгнали…

* Далече,
в полетите
на разрухата,
където
тегнат мисли
от забрава
и пътища
към къщи
държат
в ръцете си
застинали желания
на ветрове
за дом в пердета,
небето готви
тротоарите си
за летища…
Ще приюти
последните надежди
на вселената,
преди
да се затвори
светлината
за планетата…

* Няма как да помниш
колко много знае
този свят за теб…
стоиш в голямата среда
от звуци,
с които се изпълва
пътят ти,
а ти следиш живота
на онези точки,
застинали в очите
за зеници…



2 коментара:

  1. Мисля си,че човек освен заради децата си,живее и заради мечтите си/много от мечтите са свързани с децата ни,но и с нас/,защото ако не вярваш в чудесата,все едно си мъртва душа и дори загубата на надежда е поредният мираж. дълбоко в подсъзнанието тя остава,само че понякога не си даваме сметка за това...

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer...
    Ако не съществуваха мечти, ако надеждата не се прераждаше с умирането на последната, едва ли щеше да ни има, едва ли щеше някой да напише стих, да нарисува нечия ръка, това което вижда в своята далечина...

    ОтговорИзтриване