сряда, 23 септември 2009 г.

Тишината... аз

Немисъл
по мисъл
не вярва,
изплита се
в нишката дъх.
Неправда
правдива
присяда,
пресяда
от цветност
в духа.
Залагаш,
залягаш,
раздаваш,
дълбаеш,
отваряш,
не пазиш се…
вглеждаш се...
колко дълбоко
си влязъл
навътре...
изгубил си?
себе си?
чувствата?
много давал си…
непотребен си...
Свършиха думите…
с край…
безпощадно…
бич…
без оБично…
изведнъж
се изля
тъмнината
от нищото,
в светлината,
преля
и настана онази,
красива тъга
в тишината
на стаята,
освети се от нямане,
затрептя,
облепи ме,
разголи ме
и ме сви
до върха
на иглата от страх…
не успя да ме пръсне…
няма ме…
нито в думите,
нито в мислите,
нито в стаята…
тишината съм,
пустата,
изкънтяла
от празното,
пирамида
без връх
и в пустинята
пясъка,
разпиляна
от вятъра
в атоми,
песъчинкови,
тежест
и бреме за всеки,
по когото
са стъпвали
мислите…

----------------

01.09.2008 г.

2 коментара:

  1. Великолепна игра с думите,великолепна форма и динамика,която е в контраст с тъгата,защото тъгата е печал в нея има някакво смирение,а тук динамиката е като неприемане на тъгата като човешко състояние.

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer...
    Спирала е времето... периодите завъртане... Повтарят се, повтарят се, прилъгват те с познатите минути, часове, сезони, а всъщност... отминал си далеч напред, но щом погледнеш на това, което си, откриваш... старите си тъжни дрехи...

    ОтговорИзтриване