петък, 4 септември 2009 г.

Когато... (Вечерта е дълга)

Ти толкова далече си,
че името си не запомних.
Едва познах по устните,
които назоваваха
безгласно моето,
ти как се казваше…
Брегът залязваше,
приемаше в душата си
студа от пясъка,
а той не знаеше,
че има друг в градините.
Простихме си различията
в сенките,
но красотата се стопи,
докато всеки изчисляваше
каква е загубата
в правотата си.
А имаше условие,
ако не изречеш, че можеш
да повярваш в обич,
мечтите да се сбъднат…

2 коментара:

  1. Винаги има разминаване.Това води до проблеми,а всъщност това е хубавото в отношенията-различията.И начина,по който не можем да понасяме различията показва колко несъвършен е човек всъщност и колко крехки и уязвими сме помежду си.

    ОтговорИзтриване
  2. stormbringer... Тъй сме създадени, различни, за да се напасваме, като живеем заедно в един и същи свят, като ту надграждаме с трохите от вечеря, ту изпиляваме несъвършеното излишество, с което да си посолим храната... И е хубаво, че сме различни. Тъй виждаме това, което липсва в другия у нас... или беше обратното... И си разменяме нещата във вид на чувства... Четох някъде... било особено приятно...

    ОтговорИзтриване