да изпише
на йероглифа ден
най-точния рисунък.
За сивото
не е достатъчен върхът.
Гласът на флейтата
е тих и тъжен.
Стъкло оплаква.
С капки от безцветие
дърветата обгръща
с търсене.
В забравени съзвучия
разглежда въздуха,
докосва ги в следи
и стъпва по-навътре.
Звукът на чай
заглъхва по ръба
на чашата.
С очи на езеро,
дълбоки до зелено,
поглежда в моите.
Избягва да разказва.
Удобно до стените
слуша устните.
Наситил се,
потъва по-тръпчиво
и свива
сянката на вятъра,
дочута…
в дъното,
при този цвят,
от който ще потрябва
да започне утрото.
Поезията ти е като музика на сто инструмента.Всяка дума е образ ,картина,послание.При теб музиката и изобразителното изкуство намират словесното си превъплащение...
ОтговорИзтриванеРадва ме, че си дочул от думите ми песента, която в мен рисуваше... Е, там нямаше сто инструмента, но тези, които я свиреха, отваряха пространството за сто...
ОтговорИзтриванеПоздрав, Мите!