Онова време на нощта,
когато масите са избелели
и са изгладени до кръгла самота,
повтарят се в очите
и в дъното на изтънялата
от съдържание прозрачна чаша
с късо столче.
Косите са среднощно пусти
от недошлата ласка.
Ръцете мерят радиуса празно,
а погледът дълбае център,
описва сцената
от свършилото представление.
Шахматната дъска на пода
видя един излъскан ход
и смешната игра на пешките,
заключили конете вън.
Останалите спомени от шах,
в герои, не помнят правилата,
облекли са едни желания
да са участващи...
Чевеният диван въздъхва.
Пианото заглъхва в сън
през пръстите на пианиста.
Нощта забързва
с късите си часове от синьо.
Изпраща в своите посоки двамата.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Хареса ми. Поздрави, Inamay.
ОтговорИзтриванеМарк, благодаря ти за появата! Тя винаги е със скритото послание... "Успех! Добро!"
ОтговорИзтриванеПоздрав и от мен!
Прекрасно е!Наситено е с дълбока болка,овладяна,впримчена в юздите на мъдростта,защото на страданието е погледнато като път към познанието и като изпитание за за имаш очите да видиш действителността и да разгадаеш безпроблемно нейната същност.Понякога наистина ме оставяш без дъх...
ОтговорИзтриванеОбичам да събирам образите - музика, картина, слово и да са заедно едното - взрив емоция... приседнала тъга, до болка от страдание, че няма толкова добра оценка на едно познание, каквото е прекрасната възможност да разбираш, да свириш своята мелодия върху клавиатурата от звукове, които правят думите да изразяват състояния и да са пренос на това до нечий тръпнещ слух... Не "стреляй", Мите, с дъх, а само дишай! Поздрав, Приятелю!
ОтговорИзтриване