Върху унесен в дрямка следобяд,
дъждът поръси първите слова за губер.
В градината тежат от дар
смокиня, ябълка и нар.
От пожълтелите листа
на белостволата бреза,
която пази цяло лято ъгъла
за срещата на двете улици,
започва песента на тази есен.
Докосва галещо тревата,
завива семената
и търси из пръстта кафявите очи
на луковичките от пролетни лалета…
Ще скрие миден дъх до тях,
от тялото на юли...
и загорели ласки бриз …
и ноти няколко,
които бързайки да скита,
изсипа от поля на август
с безгрижната свирня щурец…
от празници останал шум
и незапълнени квадратчета за празници...
Слухът в земята ще се стопли.
И дни ще израстат на пролет…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Лирика,в която картините обективират душевно състояние и го изразяват като отношение към света.Тук са внушенията за красотата на сезоните и раждането на живота,защото дъждът символизира точно това - оплодителното начало.
ОтговорИзтриванеstormbringer...
ОтговорИзтриванеОбичам да си тук и да ми даваш виждането си за моя стих. Това е част от пътя ми, ти осветяваш по-нататък, аз виждам там, в далекото, какво ще кажа по-добре...
Поздрав, Мите!