Едно, две, три…
Как лесно се брои.
А дните?
Как преброяваш тях?
Как се преборваш
с мислите за часове?
Броим и тях.
Не спим.
Заспиваме.
И в утрото
се будим...
пак броим…
Едно, две, три…
И розата
на слънцето
се появи.
Галантно,
с реверанс,
тъй както
твоята ръка
ще ми остави
пред вратата цвете,
когато
и броенето
е свършило…
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Когато нещо очакваш, естествено възможностите са две.Аз ти желая тази роза пред вратата!Всяка жена заслужава да се почувства значима по този начин!
ОтговорИзтриванеstormbringer... "Всяка жена заслужава да се почувства значима по този начин!"
ОтговорИзтриване... поне в мечтите си...