вторник, 10 февруари 2009 г.

Сутрин... за някого (1)

/Художник Ceslovas Cesnakevicius/

Всяка сутрин небето разказва. Само трябва за миг да погледнеш, приседнеш и ще видиш деня си до края. Всеки ден като тръгва, си облича от слънцето дрехата, с цветовете, които е мислило то през нощта. Днес, акварелно-размито на синьото, с бледо-жълто и капчица-връх от червено, разтопило до зряло на праскова, сякаш мрежа рибарска е хвърлило по небето, да хваща пасажи от облаци... Червенеят запъпило клоните и унесено слушат водата в стеблата. Чакат вятъра слънчев да целува, да гали, да пари... Днес е повече. Ще му стигне ли времето да направи щастлива земята?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар