четвъртък, 19 февруари 2009 г.

Игли за страх


/Снимка, П.Георгиева/

Болят ме пръстите, от остър страх
на толкова пронизани от него букви,
игли за кърпенето на обувки,
с които да зашия топлото
на ризата, душа на мен...

Утро. Помръкна пак прихлупено от него
и натежало бременно от време в сняг,
окаляно от наши погледи,
безформено, разчорленото днес небе
унило ме погледна.
Дим сажден от протекли цветове
размахва гладните криле
и с яростта на вятър
подгони порция безгрижие
у две врабчета...
Не ги достигна.
От яд и с хищна алчност
на клоните по връхчетата
младостта захапа
и после мазно заопипва ствола...
Дървото тихичко изстена
от болката в душата,
че корени държи,
не може да избяга
от тази похотлива длан...
и трепна за доверие...
Куче. Кална пътека.
Крясък на сврака.
Състарени от взиране
за пролет пъпки.
Силует на раздърпана зима...
Заваля...

Болят ме струните от толкова
докосвали ги пипала на пръсти.
Разстроено звучи мелодия в душата...
Изгубила съм стария си камертон.
А нямам и отдавна телефон...
Кой, моля, има верен звук в слуха,
запазил тонът „ла”... да ми заеме... само днес?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар