събота, 14 февруари 2009 г.

Празнично прозаично



Пак няма да усети в утрото
как дъх се връща с другия...
Забравено звучи тромпетът.
Разглежда някаква надежда,
по тавана, в оплетена
с кавички обич в паяжина...
После дълго мълчи тишината,
пресмята душевните болести,
творбите по чашите и думите,
писани с ноти за бас,
любовно звучал
в кафенето на ъгъла
между улица "край"
и начало на другата улица,
(не помни вече за какво
й е говорела табелата)...
думи, морни думи от стояло очакване
в недопитото вино са станали дзен,
други думи...
В календара стои цвят за празник.
Червено. Както е обикновено...

Няма коментари:

Публикуване на коментар