неделя, 15 февруари 2009 г.

Уют

Забравени разковничета,
в нотите на шест
нетърпеливи струни...
среднощно представление...
Осиротелите гнезда на лястовици
очакват още повече ...
Раздялата е нетърпение
бразда, предчувствие...
И звуци пълнят пътищата,
от прозореца до моя слух,
а пръстите ми пеят откровение.
По нощната премяна на луната,
в светлината, стичат думи ...
насечени от междуметия,
от чувствата на преспи студ.
Бавно, присъдено... загръщане,
завръщане, кресчендо на поет...
Среднощен пясък на спирали
забравя за пресечките,
красиво предизвиква дъжд
от умалените акорди
в пръстите, докоснали китара.
Закономерност от хармония,
възможност за изместване
на моето измерване за красота,
поради непознатост, алтерация.
Останали са глътки обич по небцето
и дават вкус на устните за сън.

/Художник Miriam Vlaming/

Няма коментари:

Публикуване на коментар