понеделник, 9 февруари 2009 г.

Нощно за фалшивото в хората


/Художник Марина Рихтер/

Прекрасно място си открих в това пространство, за моите отворени очи, когато на сърцето му, на моето, е тясно... Толкова фалш, усмивки виртуални, вмирисано до гнилост его, че ме е срам да се почувствам колко съм човек. Прималява ми от болката, че съм допуснала доверието да замъгли очите ми, да ми разкъса и слуха от вяра, че човек стои ли ти отсреща, тъй и дотолкова ще е добър, както, когато е застанал в църквата под купола на Бога...
И алчно те гризат, не се свенят, че си допуснал тях в дома на себе си... Прикриват се зад думи за защитата на теб, на всеки, а те се носят в мазно... От стихове ти става гадно... и избледняват всичките желания да пишеш, да следваш своята възвишеност подир криле... крилете са на прилепи, пропити с кръв от моята... и нощем в блогове летят и търсят тъмните тавани в коридора ти, да те причакват сутрин и да изпискат върху теб смеха на победители... а ти да носиш този смях в клеймо до вечерта, когато ще започнат своя пир хиените, преобразените от вчера прилепи, които ще довършат тленните ми мисли за добро...
Фалшивото е някаво пиянство. Разпръсква се от златна амфора и ароматът на телец присъства даже в клетките, като непросветеност стадна се понася в умовете... Невярата се спуска над душите ни, поробват я с отровни шипове слова сияйно-мъртви, празно-болни, молещи пощада, за чиста кърпа, да ги изчисти с крайчец от калта на фалша... Горкото слово... как пълзи под тежестта на фарисеи с короните на бутафорни поетеси, припърхващи с криле на аниматори-пегаси... И свита от безумци, пияни от фалшивост златна, пригласят им с "Осанна!"... манна... мана, която всеки лъч след себе си на урод прави... Самозабрава, че този свят от кал се прави, която в нейните ръце изглежда да е святата божественост... на Бога днес... а той е техният придворен шут...


/Художник Марина Рихтер/

Няма коментари:

Публикуване на коментар