вторник, 10 февруари 2009 г.

Поезия, когато се разсъмва

/Художник Марина Рихтер/

Нишки утро по мрамор,
розов край на усмивка
в цвят магнолия,
шум от гънка на дреха
през втъканата
източна приказка
в наметало
по рамо,
порцелан с дъх на мляко
и сребърни флейти вода
по косите й...
силует на поезия,
приседнал
пред слънце-ветрило…

Няма коментари:

Публикуване на коментар