понеделник, 16 февруари 2009 г.

Точка за очакване или за среща

Плътно-топла, лятна нощ,
безкрайност до несвършване...
Тишина преди сън.
Покана с музика в момент,
роден преди да се прехвърля
с деня от този в другия
през крачката на секундарника...
Мечта, на топлина от стаята,
за разговори в славеева нощ...
и музикалният момент в слуха,
от който завалява по душата,
от непознатост с болката позната,
звук в алено-червено...
Наболи мидени черупки
за куполите на чадъри,
предават такт
от метронома с капките
до партитурите за джаз по пясъка...
От синьо загорчава в устните
с кристалите на пръски сол пресъхва...
В очите заблестяват локвички...
От взирането в тъмното,
за белотата сняг...

Моливът свързва петолиния,
затваря нотите в клавишите
и в края на пиесата изписва: Coda.

За срещите цвета е
парещо червен
и винаги
с насочващите точки
на сърцата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар