Да закъснееш за съдбата си

/Художник Йордан Кацамунски/

Забързвам се. От закъснение.
До мястото остават крачки,
миг, в който да извикаш с мисъл:
„Ти щеше ли да дойдеш?”.
Долавям те от звуците,
на залата клавишите рисуват дъжд,
през който се провирам стилно.
Очите ми повтарят точно
цвета в петроления шал
върху критично черната вечерна рокля.
Отпиваш глътката очакване,
несигурно поклащаш
своята съдба от чашата.
Вкусът й е премерен, познат и точен,
но винаги това е след... и е студено,
душата ти е кубче лед от дълга жажда.
Закъснях. Наситеност от разговори,
малко смях и багри... черно, бяло, сиво
(разменят жестове през пръсти)
и светлината от очите ти...
За миг пробягваш до средата с поглед,
поставяш мен под сцената с прожектор,
от всеки ъгъл търсиш лъч насоченост
да ме докоснеш в тяхната очакваност
... от срещата...