четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Сутрин... за някого (4)

Откогато това, дето сме в живота, ни разделя, имам утрините с чаша чай и цялото небе, което винаги е мое, дори и през прозореца... и тъй достигам с мислите до твоите... Откакто имам този дом, оставих ключ в едно писмо и тишината на екрана ни събира... в различно време... Днес входът има нужда от усмивка. Приятелите ще намират лесно новата табела и няма да се лутат дълго в търсене с какво да ми почукат на вратата на колибата преди да влязат. И облаците даже се засмяха с много ранно розово - на входа на деня е слънцето... Откакто зимата, в последната разходка из гората, си беше закачила шубата от сняг по върховете на дърветата и не усещаше, че го изсипва върху този град, улисана на времето от спомени за минала година, тъй наваля, че чак затрупа изгрева... и слънце нямаше. (Не се намери цвят в небето, сутрешен, за главна буква на начало в мое изречение, та затова не съм и писала.) Все още сънено проглежда с първите лъчи, прокарва пръсти по пътечките от тази нощ на кучета, брои крачета на врабчета по стъпчиците под дърветата, а по прекъснатата им следа разбра, че е минавала оттам опашката на рижавата котка. Сега оглежда лик в кристално снежното върху земята огледало... разсипва се в безброй искри, от толкова красиво тихо вика за моите очи и за прозорците на къщите, за гълъби, за облаци... да видят всички мисълта, че вече е изгряло... Започна всекидневното прехвръкване на свраките по работа. И кучето дочака своя хляб на обичайното си място. Комините събудено запушиха. А моят чай се свърши. Което значи... да следваме, каквото правят свраките...

2 коментара:

  1. Голяма душа си,Калинче,щом след всичко,което ти се случва успяваш да съхраниш доброто и да "извадиш" очите за красотата на заобикалящото ни.И усмивката ти е тук за всички нас,за което ти благодаря,а и аз ти се усмихвам.С утрото идват и нови надежди,дано всичко да е наред.И ще правим,което правят свраките,но дали свраките са това,което са.Поздрави от морето имаш!!!

    ОтговорИзтриване
  2. Толкова хубаво е да си буден сутрин и да усещаш цветовете на небето, но преди да стане слънцето, приятелю... И тази вечност в най-голямото е толкова необходима и усещана... Събуждаш се в едно със слънцето...
    Обичам свраките... Те може да не са това, което са, но имат работа... И Търново ти праща поздрави!

    ОтговорИзтриване