сряда, 25 февруари 2009 г.

Слушам

Настройвам си последните акорди
преди да се изсвиря
и вече може да вали…
Дълбоки са,
загребват с шепи тишина,
проправят път,
по двете тънки струни
с устни се докосват…
Безлунно е небето и в пъти повече…
Да можеше така и да не ме боли
от острите игли
на този страх с очи отвсякъде.
Звездите са студени перли
прескачат в пръстите,
сънуват ме оттатък другото,
мълчанието вика в гърлото,
в очите блика,
разделя болката по нотите,
повтаря се, запомня прагове…
Намирам се в послания,
прехвърлени загадки космос.
Дълбоко зазвучава свобода,
красива, светла,
прозрачен дим от флейта
полюшва бреговете слух.
Забързва се изтънчен вятър
в усещане за полъх зазвънява,
бамбуков дъх настройва благозвучие,
треви се сплитат по нозе на арфа.
Най-ниският вълшебен тон заглъхва.
От дълбините се изтръгва край.
Носталгия по безвъзвратното.
На пресекулки пропълзява път,
на клончетата с връхчета бръшлянови.
И слушам как говори с тях оставеното…
между дома на корените
и върха в началото на пътя
са само спомените…
предават на листата си живот.


/Снимка, Гергана Василева/

7 коментара:

  1. Здравейте, Laska, Paty, Марк!
    Слушам... Тази песен... същата, с която писах нейното усещане по този стих и гледам вас... когато сте били и вие да я слушате.
    Поздрав и от мен за всички ви!

    ОтговорИзтриване
  2. По-различна е напоследък поезията ти от предишните ти неща,но аз все така харесвам написаното от теб,защото винаги си себе си и толкова искрено,а и обичам музиката,която не липсва тук.Има и мълчание,и страх,и свобода,и носталгия,но те са част от нас и живота и ни карат да се чувстваме живи и да преодоляваме себе си,което е най-трудното.Винаги откривам толкова мъдрост при тебе...

    ОтговорИзтриване
  3. И се променяме, и не съвсем... Здравей! Благодаря ти, че си тук. Променяме се, за да съществуваме, а то променя ни това, което имаме... но само с повечето нишки по лицето и с гъстотата на среброто из цвета в косите, с мълчанието повече, отколкото преди и с питането на страха в среднощ ще издържи ли с нас до утре, за да посрещнем с него радостта, че сме го победили... Поздрав, Мите! (Малко ми е странно в тази нова моя къща, но времето ще ми помогне... гледам с мен върви.)

    ОтговорИзтриване
  4. страхотно е!
    светове рисуваш.

    еси

    ОтговорИзтриване