Обичам да усещам как под пръстите се ражда диря мое. Тъй нееднаква от вълнички разстояния между рисунъка на отпечатъци, пътечки начертал, върху различни изражения бои... Търся бяло... Имам толкова, че да стигне за цялата улица, за голямото празно до нашия блок и за покрива... Замлъкнало тихо е. И приспано... Имам нужда от сиво... От изострени толкова моливи, да рисувам в хартията образи, ще намажа графитено пръсти и в арки от клони, и очи от прозорци на къщи ще слагам зад неми стъкла закъсняло. Стана бяло от тяхното чакане... Някой без да ми каже е поръчал оркестър от улични лампи, преоблякъл е всички декори за роли на тайнствени ангели и повикал за днес всички елфи, незаспивали още... да изсипват от шепите дълго, дълго достатъчно сняг за едно представление... Остарялата кърпа, с останки излишества от последния цвят, търка пръстите и от четката пие умора... Толкова много са щрихите вън. Ще протегна ръка. Нека в лявата длан нарисуват за мене следи от посока...
Много ми харесва. В няколко реда е събрано толкова много!
ОтговорИзтриванеДобре дошъл! Успяла съм донякъде с настройките, щом ти си влязъл...
ОтговорИзтриванеРадвам се, когато има заедно с мен, под тънкия, от мои думи шал, още някой разбрал.
Благодаря ти, krizt!
Привет, Ина,
ОтговорИзтриваненовият ти блог е чудесен, много приветлив и цветен!Усещането е за бяло и снежно, но навън...
Вишничка!:)
Здравей, Виши!
ОтговорИзтриванеПриятно е да срещнеш тъй познатият ти силует в простора на дома... да носи свежестта от пролетния аромат на вишнев цвят и на приятелство...
Бяло... Да, вън е. Като сърцевината на кокосов орех... каквато често е душата на човек... така се пази от лъжата на света, под кал от цвят, в черупка... а вътре е прозрачно ароматно свежо, като желанието на вода и бялата душа от мекота на сняг... Приличат си, очакват се, ще бъдат, ако вярваме и ако правим цветове от мисли в домовете си!